МФ представи проект на Закон за държавния бюджет за 2025 г.

От една страна влезлите в сила европейски законодателни актове, свързани с приемането на реформираната рамка за икономическо управление в ЕС, с което се разшири времевият хоризонт, правилата и изискванията за качеството на бюджетните рамки, а от друга страна политическата обстановка и проведените избори за 51-во Народно събрание на 27 октомври 2024 г., и липсата все още на избрано редовно правителство.

При тези условия с настоящата прогноза времевият период е разширен до 4 години, а целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка са съобразени с приоритетите за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план и с необходимостта от реализиране на приходни мерки и осигуряване на разходни политики.

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ е в размер съответно на 3,0 на сто от БВП за 2025 г., 2,9 на сто от БВП за 2026 г., 3,0 на сто от БВП за 2027 и 2,9 на сто от БВП за 2028 г. Това салдо се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната за периода 2025 – 2028 г., при вече отчетени касови разходи през предходни години. През разглеждания период приходите и разходите показват низходяща тенденция като дял от БВП. При тези стойности на дефицита на сектор „Държавно управление“ ще бъде изпълнен критерият за фискална устойчивост за присъединяване на България към еврозоната.

Бюджетното салдо по КФП за 2025 г. е дефицит от 3 на сто от БВП, в рамките на който се осигуряват разходните политики, включително изменения в тях, базирани на решения от 2024 г., със съответните приходни мерки. За 2026 г. дефицитът е в размер на 3,6 на сто от БВП, в резултат основно от приключването на периода за реализация на ПВУ, като при запазване на приходните и разходните политики за следващите две години (2027 и 2028 г.) дефицитът рязко намалява, съответно до 2,4 и 2,1 на сто от БВП.

В средносрочен план се очаква устойчив номинален ръст на приходите, включително на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след ръста през 2025 г. намаляват леко през следващата година и бележат по-значителен спад през следващите две години, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС, основно по ПВУ.

Като дял от БВП общото ниво на приходите за периода 2025 – 2028 г. е в диапазона 39,9 – 43,0% от БВП с низходяща тенденция. Същата низходяща тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 42,0 – 46,0%.

В средносрочен план разходите по КФП по 40%-то правило по ЗПФ (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, включително свързаното с тях национално съфинансиране) варират с низходяща тенденция в диапазона 39,5 – 40,8% от БВП за периода 2025 – 2028 г., като само за 2025 г. се отклоняват от правилото, доколкото служебното правителство не може да влияе на вече поети ангажименти и законово регламентирани задължения за обезпечаване на разходни политики, респективно не може да разчита на парламентарна подкрепа за консолидиращи мерки, свързани с необходимостта от провеждането на реформи в секторите, предоставящи публични услуги.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025 – 2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 59,8 млрд. лв. (27,8% от БВП) през 2025 г., 66,6 млрд. лв. (29,3% от БВП) през 2026 г., 73,7 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2027 г. и 81,1 млрд. лв. (32,8% от БВП) през 2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

Макроикономическата прогноза за прогнозния период, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да се повиши до 2,8% през 2025 г. и до 3% през 2026 г. Подобрението във външното търсене ще доведе до ускорение на растежа на износа и ще се отрази положително на частната инвестиционна активност, а растежът на публичните инвестиции ще продължи да бъде движен от разходите по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В периода 2027 – 2028 г. растежът на БВП ще се забави до 2% поради изчерпване на положителния ефект от инвестициите по ПВУ, забавяне в растежа на потреблението на домакинствата в синхрон с това на доходите и забавяне на нарастването на износа в съответствие с външното търсене. Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 г. до 2% през 2028 г. по линия най-вече на очакваната низходяща динамика при международните цени. Отрицателният принос на енергийните стоки постепенно ще намалява към края на прогнозния хоризонт.

През периода 2025 – 2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план.

С цел повишаване на приходите в държавния бюджет са предложени следните мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци: Данък върху добива на подземни богатства – мярката се предлага във връзка с необходимостта от преодоляване на бариерите за актуализиране на концесионните такси на добивателите на подземни богатства, които са частна държавна собственост. Целта е да се постигнат текущи нива на плащанията за правото на добив на подземни богатства.

Нов календар за акцизите върху тютюневите изделия – мярката е продължение на практиката за постепенен ръст на акцизните ставки върху тютюневите изделия. Повишаване на акцизите върху алкохолните напитки – мярката има за цел подобряване на общественото здраве и предотвратяване на злоупотребата с концентратни алкохолни напитки.

Повишаване на акцизите върху бирата и бирата, произвеждана от независими малки пивоварни. Отмяна на лихвата върху просрочени публични задължения до 31.12.2023 г. – мярката е насочена към стимулиране на погасяването на просрочени главници по публични данъчни и осигурителни задължения.
Отмяна на лихвата върху просрочени публични задължения за местни данъци и такси за сметосъбиране до 31.12.2024 г.

Отмяна на нарастването на прага за регистрация от 100 000 лв. на 166 000 лв. от 1 януари 2025 г. – мярката цели осигуряване на равни условия за извършване на бизнес. Обявяване на еднократен данък от 15% върху нерегистрирани доходи – мярката цели насърчаване на физическите лица да декларират и заплатят просрочени данъци върху доходи, получени в предходни периоди, изключващи доходи от криминални дейности, корупция, пране на пари и финансиране на тероризъм.

Социалната осигурителна политика за периода 2025 – 2028 предвижда запазване на социалната осигурителна вноска за Пенсионния фонд на нивото за 2024 г. през 2025 г. За всички останали фондове съотношението между осигурителите и работодателите ще остане същото. От 1 януари 2026 г. социалната осигурителна вноска за Пенсионния фонд ще бъде увеличена с 3 процентни пункта, а от 1 януари 2027 г. ще бъде увеличена с 2 процентни пункта.

Минималният осигурителен доход за самонаетите лица ще бъде 1 077 лв. през 2025 г., като остава същият за целия прогнозен период. Минималният осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите ще бъде също 1 077 лв. през 2025 г., като остава непроменен за целия период. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица ще бъде увеличен за целия прогнозен период, започвайки от 4 130 лв. през 2025 г., 4 430 лв. през 2026 г., 4 730 лв. през 2027 г. и 5 030 лв. през 2028 г.