"Прегърнахме се и чакахме удара": Разказ на оцелелите след влаковата катастрофа машинисти

„Имам три счупени ребра и едно спукано, цялата ми дясна страна е постарала, имам и скъсани меки връзки на левия глезен. Спя по 2-3 часа на денонощие, болката е непоносима“, обясни Пламен Илиев.

„Аз имам натъртени бъбреци, черен дроб и гръб. В сравнение с колегата аз съм по-добре“, заяви Цветан Дамяновски.

Пламен Илиев разказва, че пръв е видял идващия влак. „Беше на около 300-400 метра до удар. Движехме се с около 50 км/ч. В този момент извиках на колегата да бягаме. В момента, в който тръгнах чух как Цветан задейства влаковата спирачка на екстремно спиране“, допълни той.

Цветан Дамяновски прави опит да задържи локомотива. „Това е инстинкт за секунди“, посочи машинистът.

Двамата успяват да стигнат в задната кабина. „Седнахме, прегърнахме се и чакахме удара“ , разказа Илиев и допълни, че според информацията от машината от задействането на спирачката до удара е имало 11 секунди.

„Беше като по филмите, страшно. Успях да погледна през стъклата, че следващата кабина идваше право върху нашата. Чух как се пукаха стъклата“, разказва Илиев.