Тръмп демонстрира оптимизъм през последните седмици и заяви, че краят на войната е „на една ръка разстояние“. Москва и Киев обаче значително охлаждат очакванията и подчертават, че пробив в краткосрочен план е малко вероятен.

Само пет дни след като Тръмп заяви, че Владимир Путин е приел временно прекратяване на ударите заради екстремния студ в Украйна, Русия възобнови бомбардировките над Киев, пише The Guardian. 

Колко близо са страните до мирно споразумение

Реалният път към мир остава изключително сложен. Основната пречка са максималистките териториални искания на Москва.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че преговорите се свеждат до един ключов и силно спорен въпрос – територията. Кремъл настоява Украйна да отстъпи целия източен регион Донбас, включително територии, които в момента са под контрола на Киев.

Украйна категорично отхвърля тези условия. Президентът Володимир Зеленски обаче е сигнализирал готовност да обсъжда алтернативни варианти – включително изтегляне на украински войски от части на Изтока и създаване на демилитаризирана зона.

Американски представители оказват натиск върху Киев да приеме териториални отстъпки, като обещават гаранции за сигурност едва след подобно съгласие.

Другите „червени линии“

Дори при евентуален компромис за територията остават сериозни препятствия. Москва не приема разполагането на европейски военни сили в Украйна – нещо, което Киев разглежда като ключово за бъдещата си сигурност.

Кремъл настоява и за строги ограничения върху числеността на украинската армия. Зеленски нееднократно е заявявал, че това условие е неприемливо.

Въпреки дълбоките различия и двете страни внимателно поддържат образ на готовност за диалог пред Тръмп, за да избегнат напрежение с Вашингтон и да прехвърлят вината за евентуален провал върху другата страна.

Кой участва в преговорите

Делегациите са на най-високо равнище. Украйна е представена от Кирило Буданов, настоящ ръководител на президентската администрация, опитния преговарящ Давид Арахамия и началника на Генералния щаб Андрий Хнатов.

Руската делегация се води от Игор Костюков, началник на военното разузнаване ГРУ, заедно с други разузнавателни представители и специалния пратеник на Кремъл Кирил Дмитриев.

От американска страна се очаква участие на специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, които са критикувани за липса на класически дипломатически опит.

Какво искат обществата в Украйна и Русия

Изтощени от суровата зима и тежките щети по гражданската инфраструктура, украинците показват силно желание за край на войната. Проучванията обаче сочат твърда съпротива срещу сделка, която би предала целия Донбас на Русия в замяна на гаранции за сигурност.

Мнозина се опасяват, че подобен компромис няма да донесе траен мир, а ще насърчи Москва към нова агресия.

В Русия обществените нагласи са по-трудни за измерване заради репресиите срещу критиката на войната. Ограничени независими проучвания показват, че 61% от руснаците подкрепят мирни преговори, но същевременно не желаят териториални отстъпки – позиция, сходна с тази на Кремъл.

Какво следва при нов провал

Путин твърди, че Русия печели войната и е готов да я продължи, ако Украйна не приеме поставените условия.

След близо два милиона жертви във война на изтощение основният въпрос остава кой ще издържи по-дълго.

Украйна, с далеч по-малко население, изпитва трудности с мобилизацията. Съществуват и съмнения дали Европа може достатъчно бързо да увеличи военното си производство, за да компенсира намаляващата американска помощ.

Русия също е под натиск – икономиката ѝ се забавя, редица сектори се свиват, а приходите от петрол спадат заради санкциите.

Докато една от страните не достигне точка на пречупване, войната вероятно ще продължи.