„Арестът на генерал Джан Юся, близък съюзник и приятел от детството, когото китайският лидер наричаше свой „голям брат“, премахва всякакви вътрешни гласове във властта, които биха могли да попречат на Си да предприеме всякакви действия срещу Тайван, демократичния, самоуправляващ се остров, който Пекин счита за част от своята територия“, се казва в изданието.

Припомня се, че преди няколко години Пекин постави пред военното ръководство задачата да модернизира армията си до 2027 г. На Запад тази дата се тълкува като момент на вероятно нахлуване в Тайван.

Въпреки че уволнението и арестът на генерала официално бяха посочени като причина за корупция и прехвърляне на класифицирана информация на САЩ, се разпространи теория за несъгласие между Джан и Си относно плановете за готовност на армията за война с Тайван. Според тази теория, докато Си искал „оперативна готовност“ до 2027 г., Джан уж смятал 2035 г. за по-реалистична.

Според  китайски официални лица, отстраняването на Джан показва по-голямото доверие на Си Дзинпин в перспективата за „обединение“ на Тайван с Китай от всякога. И това доверие сега е подсилено от абсолютния му контрол над военните.

Това е свързано и с преоценка на готовността на Вашингтон да защитава своя съюзник. Пекин смята, че Тръмп няма голямо желание да се намесва в потенциално мащабна война в Тайванския проток.

„Пекин е убеден, че може никога да не види президент на САЩ, който да е по-безразличен към Тайванския проток от Тръмп“, обяснява Юн Сонг, директор на програмата за Китай в Центъра „Стимсън“ във Вашингтон.

В същото време някои анализатори, напротив, са убедени, че след поредица от чистки във военното ръководство на Китай, вероятността от война в близко бъдеще всъщност е намаляла донякъде. Според тях Си Цзинпин преминава към стратегия за подчиняване на Тайван без пряко използване на сила.

Очаква се Пекин да разчита на тактики точно под прага на открит конфликт. Те включват текущи военни учения, насочени към симулиране на морска и въздушна блокада на Тайван, оказване на психологически натиск върху островната държава, съчетани с икономическа принуда и кибероперации.

Тайванските власти вече се оплакват от китайски кибератаки, насочени към осакатяване на енергийната и здравната инфраструктура на острова. В същото време Пекин се опитва да сплаши приятелски настроените към Тайван държави, особено Япония, за да държи острова в дипломатическа изолация.

На фона на влошаващите се отношения между САЩ и Европа, Китай се опитва да се възползва от ситуацията и да предложи на ЕС партньорство . Докато Доналд Тръмп критикува европейските политики и заплашва с мита, Китай се предлага като отворен икономически партньор. Експертите признават мъдростта на по-тесните връзки между Европа и Китай в стратегически сектори, но предупреждават да не се заменя зависимостта от САЩ с нова зависимост от Пекин.

В същото време Китай продължава очевидно да се готви за мащабни военни операции в своя регион. Наскоро хиляди китайски риболовни кораби бяха наблюдавани да формират големи, силно координирани формации в Източнокитайско море, което според сателитно наблюдение и анализатори не е съвместимо с нормалната риболовна дейност. Експертите отдават тези действия на практикуване на сценарии на „сива зона“, при които операциите по морска блокада се провеждат без участието на военноморски флот.