ЕС ни преметна – остави БГ вън от плана за подпомагане

Като цяло увеличаването на европейския дял в кофинансирането ще предостави на шестте държави достъп до допълнителни 2.9 млрд. евро средства за развитие. По изчисления ползите за Гърция от новата схема ще бъдат от порядъка на 879 млн. евро, за Румъния - 714 млн. евро, а за Ирландия - 98 млн. евро.

Макар че България е най-бедната страна членка на ЕС, тя бе изключена от плана на ЕС за подпомагане на икономиките в криза, тъй като макроикономическите й показатели са стабилни.

Не сме в позиция да блокираме това решение, коментира пред електронното издание EurActiv висш български дипломат ден след като Европарламентът одобри предложението.

Страните, които спазват стриктна финансова дисциплина, не би трябвало да бъдат наказвани, а тези, които не спазват, не би трябвало да бъдат възнаграждавани, допълва дипломатът.

Предложението беше направено още през лято и предвижда увеличение на кофинансирането от ЕС за кохезионните политики, рибарството и развитието на селските райони за икономики в криза и такива с проблеми в платежния баланс – Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария.

По този начин тези държави няма да получат повече пари, но ще могат да изпълняват някои европейски проекти, които иначе никога няма да започнат заради невъзможността да предоставят национално финансиране по тях. На практика Брюксел увеличава равнището на кофинансиране с 10 процента.

Финансовият дял, който ЕС предоставя в съвместни проекти с Гърция, нараства от максимум 78% на 95%. Това означава, че гръцкото правителство няма да осигурява 15-те процента, които обикновено се изискват от страните членки, а само до 5% от цената на проекта.

За Ирландия европейското кофинансиране е било на нива около 50%, а сега ще нарасне до 60%, тъй като страната е по-богата и по-конкурентна.

EurActiv информира, че схемата вече е договорена и едва ли нещо ще се промени до 12 декември, когато трябва да бъде официално приета. 

Представяйки новия план за икономиките в криза през лятото, председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу изтъкна, че "тези предложения са изключителен отговор на изключителни обстоятелства".