Преподавател: Тази носталгия по комунизма е нещо много вредно

Това каза пред БНР гл. ас. д-р Светлозар Василев от Департамент "Здравеопазване и социална работа" в НБУ, чиято лекция е озаглавена “Травмата от комунистическите репресии и предаването ѝ в поколенията”.

Василев посочи, че данни за това се събират от различни източници – личен опит на участници и на техни роднини в комунистическите репресии, както и от научни изследвания. Едно такова изследване е проведено сред пострадали от комунистическите лагери и обхваща близо 600 души около 30 години след пребиваването им там.  

"Огромен процент от тях имат доста сериозни психични разстройства. Процентът на пострадали измежду репресираните е особено голям. Това, което обаче е особено интересно е, че нито едно от тези изследвани лица не мисли за своите здравословни и психични проблеми като за резултат от това, което му се е случило. Когато изследователите предлагат на тези хора да се възползват от психотерапевтична и медицинска помощ, никой не се съгласява на това. Животът в условия на подобен вид кумулативна травма и след това в посттоталитаризма, в който живеем, където много неща са се променили, не компенсира нарушеното доверие в тези най-пострадали хора."

Подобен вид непреработени травми остават като тема табу най-вече в несъзнаваното на пострадалите и децата, поради неизбежната идентификация с родителите, се идентифицират и с този травматичен опит, а също и със забраната или нежеланието да се говори за него, подчерта Светлозар Василев.

"Много хора са пречупени, много хора са убити, много хора са депортирани, на много хора семействата са малтретирани в продължение на десетилетия. Да, има и такива, които са живели добре в този режим и продължават да казват, че той не е толкова лош. Тази носталгия по комунизма е нещо много вредно", коментира преподавателят в НБУ.