Според Навроцки заемът е „масивен чуждестранен кредит, взет за 45 години в чуждестранна валута, с лихвени разходи, които могат да достигнат 180 милиарда злоти“, което означава, че поляците ще изплащат двойно, докато западните банки печелят. Той подчертава и риска от ограничаване на суверенитета на страната чрез произволни условия, наложени от Брюксел, като заявява, че „сигурността на Полша не може да зависи от чуждестранни решения“.

Националистическата опозиционна партия „Право и справедливост“ също се обяви против програмата, определяйки я като германски заговор, който ще натовари Полша с дълг и ще ограничи гъвкавостта ѝ при покупките на оръжие. От друга страна, правителството на Туск посочва, че евтиното финансиране от SAFE е жизненоважно за сигурността на страната пред нарастващата заплаха от Русия. Туск нарече отказа на президента „загуба на патриотичен подход“ и обеща отговор на извънреден съвет на министрите.

Навроцки и управителят на Централната банка Адам Глапински предлагат алтернатива – да се използват нереализирани печалби от нарастващата стойност на златните резерви на Националната банка за финансиране на военните разходи. Според Глапински обаче правителството проявява „нулев интерес“ към предложението, а законопроектът на президента едва ли ще бъде одобрен от парламента, където коалицията на Туск има мнозинство.

Правителството вече работи по „план Б“, който би позволил на Полша да получи достъп до средствата от SAFE, без да разкрива повече подробности за неговото съдържание.

Програмата SAFE стартира през май и позволява на страните от ЕС да вземат заеми за превъоръжаване на армиите си с по-ниска лихва и с гаранции от бюджета на Съюза. Тя е на стойност 150 милиарда евро и заявления се приемаха до края на ноември 2025 г. Сред страните, проявили интерес, са Белгия, България, Кипър, Чехия, Естония, Испания, Финландия, Унгария и Литва, Словакия, Латвия, Хърватия, Полша, Гърция, Португалия, Румъния, Франция и Италия.