Гърция оттегли ветото си
Новият пакет беше одобрен от посланиците на държавите членки в четвъртък. Най-сериозната пречка пред споразумението беше гръцкото вето.
Атина настояваше да бъде преразгледана вече приетата забрана за превоз на руски втечнен газ, която трябваше да влезе в сила през 2027 г. Според гръцкото правителство и корабната компания Dynagas, собственост на милиардера Георгиос Прокопиу, подобна мярка би навредила на европейския морски транспорт, без съществено да ограничи приходите на Москва.
Компромисът предвижда гръцки компании да могат да продължат да транспортират руски LNG към държави извън ЕС по договори, сключени преди началото на пълномащабната руска инвазия срещу Украйна през февруари 2022 г. Изключението ще се преразглежда всяка година.
Таванът на цената на руския петрол остава непроменен
Държавите членки решиха да запазят без промяна тавана на цената на руския петрол от 44 долара за барел за срок от една година.
Европейската комисия се отказа от предварително обсъжданото увеличение до 58 долара за барел, тъй като според Брюксел подобен ход би донесъл допълнителни приходи на Кремъл в момент, когато Украйна засилва натиска на фронта.
„Замразяваме корекцията на тавана на цената на петрола за една година, така че руската военна машина да не се възползва от пазарните сътресения“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Нови ограничения
Пакетът включва още санкции срещу нови кораби от руския „сенчест флот“, използван за заобикаляне на петролното ембарго; ограничения срещу руски банки, платформи за търговия с криптоактиви и петрол; санкции срещу компании и физически лица, обвинени, че подпомагат войната срещу Украйна или заобикалянето на европейските ограничения; нови ограничения за търговията с някои метали, използвани от руската военна индустрия.
Част от предложенията отпаднаха
По време на преговорите няколко първоначални предложения отпаднаха.
Португалия и Германия се противопоставиха на ограничения върху вноса на руска треска и сайда. България успя да постигне отпадането от санкционния списък на патриарх Кирил и на основателя на „Лукойл“ Вагит Алекперов.
Идеята за забрана руски военнослужещи да получават достъп до Шенгенското пространство също беше смекчена. Вместо това държавите се ангажираха да продължат работа по прилагането на подобна мярка, след като Франция и Италия изразиха опасения за правните и административните последици.
Австрия от своя страна получи политическо обещание, че по-късно ще бъде разгледано искането ѝ за облекчаване на санкциите срещу инвестиционната компания Rasperia, свързано със загубите на Raiffeisen Bank International в Русия.
