Приказка за остроумния Борисов и анонимността на големия град

Борисов се е отказал от депутатското си място, депутатската заплата и депутатския имунитет, защото не му трябвал. Никога не е имал такъв като премиер, и като народен представител не му бил нужен, обясни лидерът на ГЕРБ. 

“Едни наши много високоинтелигентни колеги се опитаха да говорят за "срутището ГЕРБ" по една телевизия... И какво стана? Срутиха се те. Такова срутване като на БСП не съм виждал десетилетия наред. Така че призивът ми е тук - недейте да обиждате избирателите на която и да е партия. Дали са наши, на Слави, Христо, Мая, Корнелия... няма значение. Това са български граждани. Не викай дявола, нали знаете? Нас ни наричаха срутище. От 31 многомандатни района, ГЕРБ спечели в 24. ДПС в три. Другите по 2 и 1. Тия, които се срутиха, да си направят изводи - другият път да са двойно повече, да победят. С тези обиди до там се докараха…”, разсъди Борисов. 

А иначе ГЕРБ спечелили лидерски двубои в избирателните райони на опонентите - в селото на президента Радев, в Учиндол и в Плевенско, и в Банка… И призова за уважение Борисов. 

Как това кореспондира с иронията от предишните няколко дни? Заплахите за "симпатизантите-чакали" на ГЕРБ, с опита, експертизата и компетентността и международната подкрепа, с които разполага единствено и само Борисов и инак никой не би могал да се справи? 

"Имаше една приказка... Те не го искат падар на село, той иска кмет на града да става…”, пошегува се лидерът на ГЕРБ и отсече: Това е много показателно за тези хора, скрити в анонимността на големия град. 

Анонимността на големия град. Така Борисов обяснява погромът си в София, вероятно. Партията загуби огромен брой гласове в столицата за пръв път от 15 години. Единственият район, който извежда Борисовата партия на предна позиция, е този, в който попада кв. “Факултета”. Но Борисовите опоненти били скрити в анонимността на големия град. 

Разбира се, те нямат джип, с който обикалят малките населени места. И не се срещат със забравените и изстрадали хора, които виждат във хвърлените им трохи къшей хляб. В “Ройтерс” беше написано черно на бяло: Ремонтират училище в родопско село, а там още няма канализация. На фона на цялата немотия хората се научават да се радват и на малкото, уви.

Крепостници, видяли милостинята на падишаха. 

Проблемът не е в анонимността на големия град, господин Борисов. В пирамидата на Маслоу е. Хората не могат да мислят за демокрация, когато нямат пътища до прага на къщата си. Когато нямат работа, пенсиите не им стигат и се надяват на подхвърлени петдесетолевки, за да си купят спокойно лекарства. Човек трябва да задоволи първичните си потребности, за да мисли за всичко останало, господин Борисов.

Проблемът не е в анонимността на големия град, а в “Стокхолмския синдром”, по тия места. Хората виждат лицето на спасителя в собствения си похитител.

П.С. за успокоение на Росен Жерязков: Терминът "Стокхолмски синдром" е правилно употребен.

Джесика Вълчева