Паралелно с това Комисията по електронно управление и информационни технологии се преобразува в Комисия по иновации и дигитална трансформация, а новата структура предвижда и Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия. Комисията по конституционни и правни въпроси също променя наименованието си и става Комисия по правни въпроси.

 

Решението предизвика политически реакции, като от Демократична България призоваха за преразглеждане на отпадането на демографската комисия. Според тях демографската политика изисква комплексен подход и не може да бъде сведена единствено до социални въпроси.

 

От Възраждане също се обявиха против сливането, като определиха демографската криза като най-сериозния проблем пред страната и настояха за отделна структура или дори специално министерство.

 

От Прогресивна България обаче защитиха промените. Председателят на временната комисия по правилника Димитър Здравков заяви, че демографската тема остава приоритет, но трябва да бъде разглеждана хоризонтално във всички парламентарни комисии, а не отделно. По думите му наличието на вицепремиер с ресор демографска политика допълнително гарантира институционален фокус върху темата.

 

Промените в правилника предвиждат и нов модел на работа на парламента, включително по-кратко време за изказвания и дуплики, както и възможност за по-бързо разглеждане на законопроекти. Предлага се също премиерът, вицепремиерите и министрите да могат да отлагат отговори на депутатски въпроси неограничен брой пъти – разширение спрямо досегашната практика.

 

Временната комисия по правилника прие и промени в структурата на парламентарните комисии, както и нови правила за тяхното създаване и работа, включително по-гъвкави възможности за промяна на дневния ред от страна на председателя на Народното събрание.

 

Но да се върнем към демографията.

 

....... важното е да лови мишки

 

За последните две десетилетия населението в България е намаляло с 1,3 милиона души, което поставя страната ни сред най-бързо намаляващите държави в света. Данните за периода 2004 – 2024 г. очертават задълбочаваща се демографска криза, белязана от ниска раждаемост, висока смъртност, застаряващо население и обезлюдяване на цели региони.

 

През 2004 г. населението на страната е било около 7,76 милиона души, а към 2024 г. то вече е приблизително 6,44 милиона. Средно България губи между 40 и 50 хиляди души годишно. При преброяването през 2021 г. е отчетен рязък спад до 6,52 милиона жители.

 

Въпреки че коефициентът на плодовитост у нас е близък до средния за Европейския съюз – около 1,72 деца на жена, броят на ражданията продължава да намалява. Причината е свиването на групата на жените в детеродна възраст. Между 2010 и 2020 г. те намаляват с близо 200 хиляди. През 2024 г. в България са родени едва 53 727 деца, докато през 2009 г. новородените са били близо 80 хиляди.

 

Смъртността у нас остава една от най-високите в Европа. През 2024 г. починалите са 100 736 души – почти двойно повече от родените. Коефициентът на смъртност достига 15,6 промила при средно около 8 промила в световен мащаб.

 

Населението на страната продължава да застарява. Средната възраст в България вече е 45,4 години при малко над 40 години в началото на века. Хората над 65 години представляват близо една четвърт от населението, а в области като Видин и Габрово всеки трети жител е пенсионер. Делът на децата до 15 години е едва 14%.

 

Демографската криза се задълбочава и от сериозните регионални различия. София остава единствената област със сравнително стабилна демографска картина, докато Северозападна България е сред най-засегнатите райони с бързо застаряване, ниска раждаемост и масово обезлюдяване. Над 160 населени места в страната вече са без жители или с едноцифрен брой население.

 

На този фон въпросът дали има нужда от нарочна парламентарна комисия по демография може да има различни отговори. От една страна, демографията наистина е пряко свързана както с икономиката, така и със социалната сфера. От друга обаче, размиването на темата сред много други надали е най-добрият подход към проблем, който на практика е свързан с физическото съществуване на народа ни. Още повече че наличието на специална комисия за демография в най-висшия държавен орган в една парламентарна демокрация има и символно значение.

 

Има ли верен отговор? Не. Както гласи китайската поговорка: „Не е важно дали котката е черна или бяла, важното е да лови мишки“. Така е и в случая – независимо как точно се казва комисията по демографските въпроси, тя трябва да запретне ръкави и наистина да превърне темата в политически и обществен акцент. В противен случай след още 20 години тя най-вероятно ще се нарича Комисия по демографската катастрофа.