Признаваме Косово; Сърбия се люти

Правителството ще обсъди на редовното си заседание въпроса за признаването на Косово. Вчера страната ни, заедно с Унгария и Хърватия, излезе с обща декларация във връзка с предстоящите национални решения по признаването на независимостта на Косово. Зам.-министърът на външните работи Любомир Кючуков е изразил очакване, че сръбските власти ще предприемат мерки по недопускането на инциденти спрямо българското посолство в Белград и българските граждани, които пребивават на територията на Сърбия. Сърбия на свой ред изпрати протестни ноти до трите правителства и реши отзове посланиците си в Будапеща, Загреб и София. В интервю за сръбската държавна телевизия министърът на външните работи Вук Йерамич каза, че някои страни са се подали на външен натиск. Посланикът на Сърбия в София е получил инструкции да връчи на Българското министерство на външните работи протестна нота във връзка с очакваното признаване на независимо Косово от България. Той е бил инструктиран още да се завърне в Белград, също както и сръбските посланици в Унгария и Хърватия.

Frognews.bg предлага най-важните акценти от общата декларация на 3-те страни:

*Декларацията за независимост на Косово бе приета след неуспеха на всички опити на международната общност за намиране на договорено решение между Белград и Прищина за статута на Косово. При тези обстоятелства статуквото повече не можеше да бъде поддържано и промяната му стана неизбежна. Случаят на Косово е sui generis, който произтича от уникалните обстоятелства, свързани с разпадането на бивша Югославия, както и с продължителния период на международно управление. -

*За трите страни от първостепенна важност е да се осигури в максимална степен стабилността в Югоизточна Европа и ясна европейска перспектива за всички държави от региона.

*Косовските институции поеха ангажимент, вкл. чрез приемането на съответното законодателство, изцяло да приложат принципите и предписанията, съдържащи се във Всеобхватното предложение на Специалния пратеник на Генералния секретар на ООН (план Ахтисаари), за уреждане на статута на Косово. Те, също така, декларираха готовността си да приемат дългосрочно международно присъствие в Косово в съответствие с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.

*Решението за признаване на Косово се основава на задълбочен анализ и на заключенията на Съвета „Общи въпроси и външни отношения” на ЕС от 12 февруари 2007 г. и 18 февруари 2008 г., както и на Европейския съвет от 14 декември 2007 г.

*Трите страни ще продължат да подкрепят активния ангажимент на ЕС и НАТО към стабилността и изграждането на демокрация в Косово. Косовските институции следва да гарантират изграждането на мултиетническа държава, основана на принципите на демокрацията, върховенството на закона, осигуряването на широки права на сръбската и другите общности в Косово, включително тяхното ефективно участие във всички институции. Този процес ще бъде под наблюдението на международната общност.

*Трите държави изразяват своя интерес от развитието на връзки със Сърбия, която да поддържа добри отношения със своите съседи, да се радва на икономически растеж и да запази своята европейска ориентация.

*Трите държави са убедени, че европейската интеграция е единствената стабилна и устойчива основа за икономическо развитие, социален прогрес и благоденствие за всички държави в региона, включително и Сърбия. 

*Трите страни подкрепят по-нататъшното укрепване на връзките между Сърбия и ЕС. По-рано те се обявиха за предоставяне на визови облекчения, а впоследствие подкрепиха и започването на преговори за либерализация на визовия режим със Сърбия, което би довело до по-нататъшно улесняване на пътуванията на нейните граждани. 

*В духа на Дневния ред от Солун, който потвърди, че бъдещето на страните от региона е в ЕС, те подкрепят подписване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Сърбия и ЕС във възможно най-кратък срок, за да може Сърбия да стане своевременно страна-кандидат, а впоследствие - и пълноправен член на ЕС, който се ползва от наличната европейска помощ по време на целия процес.

*Трите държави очакват да продължи развитието на добросъседските им отношения със Сърбия, както и укрепването на традиционните им връзки с нейния народ.