Не продават боклуци по магазините, уверяват от БАБХ

“На пазара има категорично безопасни храни, но с различно качество. Целта на нашия контролен орган е на етикета да са написани всички съставки, производител. Тези продукти са с различни цени. Целта на задачата е, когато потребителят вземе един продукт, прочете етикета и да избере според парите, които има”, каза Кулински.

Той обясни, че доста млеко и месопреработватели и в момента работят с  вносни суровини. 

“Много мандри купуват отвън. Имам статистика и колко сухо мляко влиза всеки месец в България. Около 50 хил. тона българско мляко, около 5 000 тона е сухо мляко”, обясни Кулински.

Месопреработвателите още повече разчитат на суровини отвън, особено свинско и телешко.

За 1 месец агенцията е извършила около 10 000 проверки. Съставени са около 80 акта за нарушения и са издадени 500-600 предписания, посочи още Кунински. 

“Дори в празничните дни проверяваме. Грубите цифри показват, че около 5-6 %, до 10% от проверките завършват с административен акт, предписания или акт. Като цяло това е процентът на нарушенията, които намираме”, заяви Кулински.

Той обясни и за споровете около кашкавала, който се произвежда от калиата.

“Калиатата  е млечен полуфабрикат, който се произвежда в няколко държави в Европа. Някъде го наричат заготовка за жълто сирене. Няколко български предприятия го купуват. Но той не е претърпял пълната технологии, според нашите разбирания. Купувайки го, нашите предприятия го подлагат на чедаризация, изпаряване и зреене. Тогава може да носи наименованието кашкавал на българския пазар”, каза Кулински.

Според него въпросните предприятия го използват, защото е на първо място по-евтин продукт и на второ - кашкавалът става по-бързо. 

“У нас, за съжаление, няма защитено географско наименование “кашкавал”, както има за други 10 продукта. Докато няма защитено наименование, с ясна рецепта и процедура, ще минава този технологичен процес. Да, кашкавал е, но не е българският кашкавал, който разбираме под тази дума”, обясни Кулински.