Проф. Антоний Тодоров: Колко скандали би могло да понесе едно управление?

Това заяви в ефира на Българската национална телевизия политологът проф. Антоний Тодоров. Заедно с него в студиото бе и Стойчо Стойчев. Двамата коментираха освен изборите и кампанията, и конфликтът между "Дондуков 1" и "Дондуков 2".

"Питам се колко скандали би могло да понесе едно управление. Те бяха толкова много. Става въпрос за нещо дълбоко - нищо не беше разрешено. Нещата не можем да ги сведем до говоренето публично. Трябва да се сведат до действията. Какви действия имаше? Ние ги забравихме, но какво се промени - имаше едно тефтерче на Златанов, какво стана с Красьо Черния? Това са неща, случили се през последните 10 години. Залогът на тези избори, казано съвсем накратко е - правителството пак ли ще бъде с ГЕРБ или без ГЕРБ?", посочи още проф. Тодоров.

По думите му промяна се очаква, а въпросът не е дали ГЕРБ са добри или не. Според политолога това е една много широка партия, която има своите поддръжници, но не са те тези, които задават тона.

"Политически дебат няма. Разделени сме на фен клубове. Става дума за двама души с много високо его, които се замерят с реплики и то през националните медии. Не става дума за институционална война, а за конфликт между двата персонажа, които са в тях. Президентството не е пострадало от отношенията си с Министерския съвет. Медийният ефир е този, който стимулира този дебат. Персонално не си говорят тези двама души по никакъв повод освен чрез медиите", посочи Стойчев.

"Конфликтът не е персонален, а морален", смята обаче Тодоров.

"Въпросът е как да продължим да живеем заедно, така че всички да спазваме някакви правила. Много бихме се плъзнали по повърхността, ако си представим, че нещата ще се променят от само себе си, ако не става дума за тези два персонажа. Не, няма", категоричен беше Тодоров.

“Някои си представят изборите като футболен мач - по-добрите вкарват повече голове и печелят. Но е тъкмо обратното. По-добрите са тези, чиято публика вика повече. Няма обединена опозиция, която да вдъхне общо доверие на избирателите, но това не променя залогът", смята още проф. Тодоров.

Политолозите очакват компроматна война по време на предизборната кампания. Тодоров обаче го определи като нещо, с което вече сме свикнали.

"Това би било печеливш ход, ако някой си представя, че кампанията е шоу, на което публиката е призвана единствено да ръкопляска или да освирква. Политиката не бива да е това. Тя не е шоу, не е развлечение. От нея зависи как живеем и то много. Трябва хората да се замислят, когато избират да правят едно или друго", посочи проф. Тодоров.

“Да погледнем листите - прехвърчането на едни политици от една листа в друга… Хората престанаха да правят съществени различия между партиите. Ако трябва да се погледнат политическите платформи, с голяма трудност биха ги намерили. Тук-там ще намерят нещо. Тази разлика между политическите партии се губи и ако се отвори Търговския регистър, в рамките на шегата. Но за това става дума. На какви сектори са изразители партиите. Всички се обръщат към всеки. Размиването на разликите ще пречи на информирания избор”, смята още проф. Тодоров.

“Дали става въпрос за развитие, или за нещо от сорта “Стани да седна” и тези партии не са още от същото?”, попита доц. Стойчев.

Доц. Стойчев повтори и основната теза, която се развива още от лятото - излизането от институционалната рамка на президента Румен Радев и вземането на страна.

"Президентската институция не е център, не търси помирение и баланс", посочи още Стойчев.

"Не мисля, че с цената на големи компромиси кабинетът завършва мандата си. Самото министър-председателство доведе до промяна от гледна точка на институционалния отговор на нещата, които иска улицата. Не си спомням до преди това Борисов да се е разделял с министри с такава охота. Неговият модел на управление бе да се стреми да отговаря на всякакви разнопосочни искания, търсейки баланс или според някои - комфорт", посочи още доц. Стойчев.

Проф. Тодоров бе категоричен - важна за изхода на изборите е активността на гражданите. Ако участниците са повече, резултатът ще е шарен парламент, в който биха влезли и формациите под чертата.