Проф. Дичев: Влизаме в изборите с два типа кампании - полуспонтанни протести и юридически забатачвания

Това пише в коментар за DW проф. Ивайло Дичев.

Протести на пътни работници в София

Протестите са вече класика, всъщност у нас те отдавна имат по-точното название "контрапротести". Вие ни протестирахте миналата година, искахте гражданско общество - ха да видим сега като изкараме тежките машини на жълтите павета! Ако пък някой каже, че на служителите са раздавани жълти жилетки, може би и по някоя банкнота, ще ви затапят убедено, че и миналата година било така - за протестите били плащали Божков, кръгът "Капитал", ако ли не самото американско посолство... Вярно, че едните траяха месеци наред, другите някак бързо се разотидоха, въпросът е на всяко действие да се отговори с противодействие, така че всеки да си избере в какво да вярва. Не знам дали тази техника дойде от Русия или пък ние им я дадохме като кирилицата.

Протестът като обществен срив

Не казвам, че всички протести са политически мотивирани. Съвсем разбираема е например тревогата на миньорите, заплашени от това да загубят работата си. И няма значение дали някой профсъюз ги е организирал. Един протест е обществен срив, който дава повод да се говори по темата, политиците да заемат позиции, властта да търси решения. И дано мислят за алтернативни, по-добри професии на тези хора, когато тръгнат да затварят Мариците. Надявам се и да са чули казаното от г-н Тимерманс, че дядо му, миньор, не си е мечтал децата му да продължат да се занимават с този тежък занаят.

До голяма степен спонтанни изглеждат антиваксърските протести, както впрочем е спонтанна всяка лудост. Вярно е, че ги насъскват различни говорители, екстравагантни политолози, религиозни дейци, бунтовни лекари. От новите кандидат-президенти поне трима са заложили на тази карта - Костадинов, Луна, а Сидеров вече никому не дава думата, когато включи на този канал. В центъра на София (преди това в Русе) дълго стоя един грамаден плакат на някаква новосъздадена партия, разобличаващ "ковид-измамата", както впрочем и кемтрейлсите в небето. Оказа се, че няма юридическа възможност да бъде махнат дни наред! Което ме кара да подозирам, че Софийската община всъщност тайничко злорадства за този тип протестърска активност, която подкопава доверието в служебното правителство и въобще промяната. Но защо се чудя, след като в Америка президентът Тръмп съветваше съгражданите си да пият белина и никой не го вкара в психиатрия.

Кой нажежава обстановката?

Стратегическата цел на това безумие е да бъде дискредитиран така нареченият либерализъм, в който предните управляващи виждаха основния си враг. Колчем някой каже зелени сертификати, задължителна ваксинация на определени професии - веднага ревват: виждате ли докъде им е либерализмът, искат да ви насилват, работят за фармацевтичните компании... Впрочем служебното правителство така или иначе не се кани да въвежда сериозни мерки, така че тази битка си остава малко абсурдна.

Защо протести точно преди избори? Ще ви кажат - защото сега има смисъл да се поставят въпросите. Медиите и без това се чудят с какво да пълнят предизборните си рубрики, ето ви повод за първия въпрос: подкрепяте ли барманите? Цялата работа е в това дали темата на протестирането има алтернативни решения или просто някой нажежава обстановката - във всеки случай е различно.

Заблатяване на терена със съдебни процедури

Още по-удивително е юридизирането на кампанията. Погледнете: влизаме в тези избори, очаквайки решение на Конституционния съд за гражданството на Кирил Петков и призиви от няколко партии той да бъде вкаран в затвора заради предполагаемо подписване на декларация с невярно съдържание. Имаме отказ да се регистрират листите на "Демократична България" в Стара Загора, което неминуемо ще ангажира съда. Цялата история с тия подписи на гърба на листа, записите на флашка и т. н. е отвъд здравия разум, там, откъдето обикновено влиза в ход у нас правото. За щастие отпадна делото срещу кандидат-вицето Касимова-Моасе, че не била уседнала, но дълго обсъждахме и това обстоятелство, вместо да чуем какво казва тази смела жена по различни важни теми. Две дела от частен характер, но всъщност със силен политически заряд, водят за клевета срещу потенциалните си партньори от ИТН Татяна Дончева и Асен Василев. Тепърва може да се завърти нещо около плагиатството на Илиев. Чуват се дори гласове и за импийчмънт на президента заради назначението на Петков.

Лавината от криминални обвинения към другата страна е много по-внушителна. Разследнане на офшорки, Магнитски, "ин хаус" корупция. Всъщност от миналогодишните протести основна тема е престъпният характер на старата власт и по площадите се разнасяха плакати с Борисов и Гешев зад решетки. В някакъв смисъл сегашното заблатяване на терена със съдебни процедури може да се мисли като един вид контра-юридизация. Вие ни обвинявате в някакви неща - ами я да видим вие дали се чисти?

За сложните и за по-простите неща

Не казвам, че няма виновни, нито, че едните вини оправдават другите или пък, че всички са маскари. Казвам, че в началото на една политическа кампания следва да говорим за политически неща, т.е. неща, които могат да се променят с политическа воля. Юридизацията на публичния дебат е капан, защото правото по дефиниция е затворена сфера, където гражданите нямат достъп. Представят ни някакъв възмутителен казус и ни казват - гледайте отстрани и чакайте "институциите да си свършат работата". Също като много от протестите, които нямат решение, а само будят съчувствие или гняв.

В началото на една предизборна кампания аз очаквам да ми посочат алтернативи за реформирането на тази проклета съдебна система, която ни прави безпомощни зрители на безобразия. Дори Лозан Панов не казва какво точно може да се направи, макар че му е тема, решенията на ИТН са откровено бомбастични, БСП си мълчи, ДБ задава едни фини настройки... Добре, обикновени граждани сме, нямаме компетентността да разбираме тази сложна материя. Ами тогава хайде да говорим за по-прости неща, които все пак могат да решат едни избори. Къде се цели образованието, културата, здравеопазването - във върхови постижения или в масов достъп? Какво ще е мястото ни в ЕС - на Вишеградски инатчии или на активни проевропейци? Отваряне към инвестиции или протекция на местните капиталисти? И т.н. На мен ми се струва, че тъкмо тази политическа нагласа спечели симпатии за "Продължаваме промяната" - представяме си какво ще направят, не какво зрелище ще наблюдаваме.