Проф. Георги Лозанов: Интернет не е медия, а информационен битак

Това коментира пред БНР медийният експерт проф. Георги Лозанов във връзка с доверието в медиите по време на криза. По думите му медията има изключително важна роля по време на бедствия. Тя и журналистите стават почти толкова важни за защитата на хората, колкото лекарите.

"Изследването на Стопанския факултет към СУ изразява едно твърде общо отношение към медиите. Те не будят доверие у младите (особено последните години, когато говорим за ситуация на постистина, за фалшиви новини), които интензивно използват онлайн медиите и въобще гледат на интернет като на медия. Много пъти съм казвал, че нямаме основание за това.", обясни Лозанов.

Така професорът коментира експресно проучване сред студентите, направено от Стопанския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", фондация Каузи и Junction Bulgaria по по методика на Edelman Trust Barometer 2020, представящо различните нагласи и степени на доверие на младите хора по отношение на мерките срещу Covid-19. Според това изследване недоверието на студентите към медиите е 79%.

"Тези 21% доверие ги приемам по-скоро като обща оценка за медийната ситуация, особено пък в България, която вече 3 години е на 111-о място по свобода на словото и хората са с убеждението, че медиите в голяма степен са зависими и т.н. 

Специално по отношение на коронавируса и пандемията, аз мисля, че медиите в информационен план си вършат работата. Второ, че нямат алтернатива – тези млади хора или който и да е – откъде другаде, освен от медиите, да се информират. Каквото и доверие към институциите да имаш, към ген. Мутафчийски лично, ти научаваш това, което той мисли, през медията.", каза още проф. Лозанов.

По думите му доверието към медиите пада като цяло и това е процес, който не е нито нов, нито изцяло български, макар че в България той е в най-плашещите му форми.

"Преди 10 години с проф. Ивайло Знеполски направихме конференция с най-големите експерти в сферата на медиите. Неин наслов беше "Демокрацията болна от своите медии". Още преди 10 години медиите станаха диагноза. Заради фалшивите новини и разбира се, заради политиките на корпоративен натиск, който в България се чувства осезаемо и който води до освобождаване на журналисти. В последните случаи беше използвано извънредното положение, за да не се забележи в общия кръг от мерки...", допълни професорът.

Той бе категоричен, че всичко зависи от гражданската реакция и допълни: "От това обществото да е чувствително и да си пази журналистите, защото добрите, независимите журналисти винаги са подложени на натиск и на риск."