Проф. Ивайло Дичев: Пандемията е като медиен феномен. Не мислим за другия като за себе си

Това коментира пред БНР Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в анализ на поколенческия профил на кризите.

"Това, че сега и днес младите са по-малко застрашени, не означава, че в други ситуации не е било тъкмо обратното – например при СПИН, върна се към 80-те години Ивайло Дичев, наричайки го „друг мистериозен вирус, който до ден днешен не е разгадан изцяло и нямаме ваксина“.

"Различни беди, различни бедствия, които човечеството преминава, поставят поколенията в различни отношения – ту едните са по-засегнати, ту другите и е много важно да удържим този пакт, това доверие между едните и другите", отбеляза Дичев.

"Трябва да имаме малко памет и усещане, че сме едно човечество и че трябва да бъдем солидарни".

„В историческа перспектива това, което ни се случва сега, не е много драматично. Изпитанията са различни. Всяко поколение минава през нещо. Мога да припомня прехода, 90-те години. Тези младежи, които тогава бяха ученици, бяха деца – много от тях преживяха много тежък период, много тежки десет години. Бащата и майката заминали в чужбина да работят, няма хляб, няма ток и т.н. Непрекъснато има някакви изпитания. Не трябва да мислим, че ще дойде момент, в който всичко ще бъде щастливо и безоблачно.“

Не бива тези екзистенциални беди, които ни се стоварват по една или друга причина, непременно да бъдат трансформирани политически и да бъдат политизирани, смята Ивайло Дичев.

Много хора смятат, че светът ще се промени радикално и ще минем към режим на по-голяма солидарност, че ще има повече равенство, допълни Ивайло Дичев, според когото няма да има съществена промяна.

„Цената на човешкия живот се вдигна страшно много. Ние в момента реагираме предварително, предпазни мерки взимаме за нещо, което все пак не се е случило в този мащаб, който в миналото сме го преживявали. И това е страшно хубаво. Парадоксът е, че след това хората ще кажат – защо беше всичко, след като не умряха толкова хора. Те не умряха, защото взехме предпазни средства. Този парадокс на мерките, които след това се оказват излишни, защото са успели.“.