Проф. Иван Тодоров: КТБ можеше да бъде спасена

Той /ВАС/ вече има произнасяния, че по принцип вложителите нямат правен интерес да атакуват отнемането на лиценза на банката. Много е вероятно по този начин съдът да се отнесе към всички останали, които пускат такива жалби. При това положение делото ще се възобнови, след като приключи разглеждането на делото във ВАС, т.е. аз очаквам да се забави най-много около 2-3 месеца процедурата във ВАС и след това да продължи в Софийски градски съд (СГС) делото за несъстоятелност, каза адвокатът и преподавател по административно право проф. Иван Тодоров в интервю за предаването „Нещо повече“.

Според него, КТБ е можело да бъде спасена: Ако държавата и БНБ искаха да помогнат на банката да остане  жива, те можеха да го направят, защото анализът, направен от няколко одиторски фирми и който не е официален, всъщност показва, че тази дупка от 4,5 млрд. лв. се изчислява по начина, че няма достатъчно обезпечения тези пари да се съберат, ако банката тръгне да си ги събира предварително. Всъщност реалната дупка е доста по-малка. Тя е между 800 млн. и 1,2 млрд., като имайте предвид, че ако такъв одит, какъвто беше направен на КТБ, се направи на други банки, нищо чудно да бъдат установени подобни дупки и там.

Проф. Тодоров посочи, че несъстоятелността и затварянето на КТБ са се отразили на икономиката: МВФ, ЕС и българското правителство предвиждаха ръст над 1,5% , даже до 2%, докато ръстът отива с 1/3 надолу, което е много сериозен спад, а и не се знае какво реално ще се случи. Да се каже, че КТБ не е точно банка, може да се каже само по отношение на това, че не всички правила за банките важаха за КТБ. Но нейната несъстоятелност няма как да се не се отрази върху икономиката на страната. Чуждите инвеститори губят доверие в правителство, което не може да си контролира банковия сектор. По отношение на Закона за КТБ, той коментира, че няма по-опасно нещо от приемането на закони с обратно действие.