Проф. Огнянова: Имаме историческия шанс да сме в рамката на ценностите на защитата на правовия ред в Европа

Проф. Нели Огнянова е преподавател по европейско медийно право и информационна политика на ЕС в СУ "Св. Климент Охридски". Тя каза в предаването "Мрежата“ по програма "Христо Ботев" на БНР, че е влязла в сила деветият санкционен пакет на ЕС за мерки към прокремълските пропагандни медии. Тя коментира как мерките се прилагат в България и доколко успешна е битката с прокремълска пропаганда у нас.

Проф. Нели Огнянова открои: "За руската пропаганда в България специално важна се оказва 2014 година, когато Русия се оказа в Крим и анексира Крим. Ние имаме отговор на въпроса чий е Крим. ЕС има отговор на въпроса чий е Крим – без съмнение той е част от Украйна. Анексирането му е незаконно действие и грубо нарушаване на международното право  от страна на Русия."

Проф. Нели Огнянова коментира: "Тогава ЕС започва да търси ускорено пътища да се справя с руската пропаганда и дезинформацията. В деветте пакета мерки, които вече са приети, наистина има три пакета, които съдържат ограничителни  мерки, свързани с медиите. Те са насочени срещу пропагандата и хибридните атаки, но да се противодейства на пропагандата и хибридните заплахи е много трудно. Защото пропагандата е насочена към мозъците, сърцата и нагласите на големи общности, но пропагандата не е основана на факти, а предлага фалшификации. Тя цели да обърка и смути и предотврати информирания избор хората в демократичния свят, който е основан на европейски ценности."

Проф. Огнянова открои: "Въпросът е дали държавите позволяват на тази пропаганда да успее. Когато се обсъждаше как държавите мога да противодействат на руската пропаганда, институциите в Норвегия казаха, че тяхното общество е подготвено и хората там могат да направят информиран избор и не се поддават на хибридните заплахи. Същевременно, редица проучвания на ЕС показват, че България е накрая от гледна точка на справяне с дезинформацията, от гледна точка на медийната грамотност, и така стигаме до това, че държавата има задължение, което в продължителен период от време не е изпълнявано."

Според проф. Огнянова растат поколения, с които трябва "много да се работи по отношение на ценностите, като например европейски или ценностите за историята на България, или добро и зло, Европа и анти-Европа, агресор и жертва, трябва много да се работи, за да може България да разчита на способността на своите граждани да разпознават хибридните заплахи. За голямо съжаление, този разговор за България е труден."

Проф. Огнянова посочи: "Дали българският президент не може да дефинира какво е победа, е едно, а какъв е публичният разказ, който идва от президента, е друго. Аз не съм сигурна, че той, като високообразован военен, би имал проблеми да дефинира едно или друго понятие, свързано с военни действия между Русия и Украйна. По-скоро смятам, че това е публичният разказ, който той от гледна точка на своите убеждения и своите роли предлага на обществото и очаква хората да го възприемат. Отделен въпрос е кой има доверие към президентската институция, тогава, когато президентът невинаги застава на позицията, на която застават държавите от ЕС и която е категорично артикулирана в самите нормативни актове. Излишно е да напомням, че дори правото на Съюза, към който принадлежи България, изисква вече тази принадлежност да се изразява в действия. Така че договорите изискват защита на ценности, смятам аз."

Проф. Огнянова изтъкна: "Мисля, че принадлежността на България към ЕС е цел, към която поколения се стремиха и ние в момента имаме историческия шанс да сме в рамката на ценностите на защитата на правовия ред, върховенството на правото и т.н. в тази зона на сигурност и сътрудничество. Не бих желала да си представя какво би станало, ако България не принадлежеше към тази зона. Единственото, което се иска от нас, е да изпълняваме задълженията и упражняваме правата, които следват от тази принадлежност. Иска ми се това да бъде изговаряно по-ясно и то на институционално равнище. Надеждата ми е, че в България вече няма ръководна роля на една или друга партия – имаме плуралистично общество, в което хората могат самостоятелно да правят избор и да дават предимство на тези политически сили, които според тях съответстват най-добре на убежденията и ценностите. Вярвам, че хората запазват проевропейския си избор в България."

Проф. Огнянова посочи: "ЕС казва, че ограничителните мерки по отношение на точно определени медии имат точно определена цел, защитима в правото. Това се прави, защото тези медии са пропагандни и през тях текат хибридни заплахи и чрез тях се подкопават основните демократични ценности и чрез тях Кремъл дезориентира вземането на решенията в държавите-членки. При хибридните заплахи, за разлика от конвенционалната война, няма фронтова линия. Хибридните атаки достигат до всекиго от нас, там, където сме – в домовете и частните ни пространства. А за да могат да го направят, това става през медиите. Ако медията е проводник на хибридната заплаха, то тогава аз съм заплашена. Ако медиите откажат да участват в този процес и ако в България има една демократична медийна екосистема, тогава и гражданите са защитени. В тези санкционни пакети са изброени телевизионни медии и една информационна агенция "Спутник". Това, което са решили държавите (Съвета на ЕС) – това не е решение на някакъв външен, произволен фактор, наречен Европейски съюз. Решението е на представителите на държавите, между които и България."

Според проф. Огнянова решението на Съюза е "тези пропагандни медии да не достигат до гражданите, каквото и да е съдържание от тях, нито рекламата на тези медии. Много е важно държавите да прилагат мерките ефективно. Защото какво от това, като има регламент, ако той не се прилага. Въпросът е кой в България трябва да ги приложи. В другите държави, за да няма никакво съмнение и колебание кой какво върши, държавите приемат закон или друг нормативен акт, с който казват – всяка мярка как да се прилага. Казват и кои институции носят отговорност за прилагане на съответната мярка, като институциите винаги работят в сътрудничество, защото една институция няма как да се справи сама."

Със съжаление проф. Огнянова заяви: "по една или друга причина, такъв закон в България няма. Това затруднява координацията по прилагането на санкционните пакети и трябва да се действа в "здрав смисъл". "Здрав смисъл" е, когато регламентът казва, че едно съдържание не трябва да се разпространява по никакъв начин, тук трябва да се знае, че регулаторът е в областта на електронните съобщения. "Здрав смисъл" е, когато регламентът казва, че такива програми трябва да се спрат, институцията, която трябва да провери имали разрешения за такива програми, е медийният регулатор. Тоест не може, когато има регламент, институциите да кажат, че регламентът сам по себе си действа пряко. Нищо не действа пряко. В смисъл – действайки пряко, то очаква прилагане."

Проф. Огнянова каза: "Така ли се случи в България, можем да проследим. Ако говорим за СЕМ, прилагането на санкционните пакети трябваше да се извърши по време на двама от председателите на СЕМ. Първият пакет, съдържащ ограничителни мерки срещу руски медии, е от 1-2 март, тогава председател на СЕМ беше Бетина Жотев, а другият пакет с ограничителни мерки беше, когато председател на СЕМ беше Соня Момчилова. При г-жа Жотева на 1 март СЕМ прие решение, с което се казва, каква е задачата и как ще се прилага. Бе изпратен сигнал до КРС, която трябва да изпълнява регламента. При г-жа Соня Момчилова за следващите два пакета с ограничителни мерки това не се случи. Надявам се, че ще дойде време, когато всички ние ще правим разлика между източници на информация и източници на дезинформация и ще знаем кои източници да кредитираме, за да правим своя избор. Така или иначе, прилагане от страна на СЕМ не виждаме. Ако потърсите някоя от медиите под ограничителни мерки, без много усилия, ще можете да я намерите в българската електронна среда."