Това поясни пред БНР вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. 

И припомни казаното от Европейския център за контрол на заболяванията, че вървим към по-стабилна ситуация, но вирусът е все още тук и пандемията е все още жива. 

"Има данни за протичане, по-леко, на клиничната картина при Омикрон, но този вариант може да предизвика сериозно заболяване. Протича по-леко, защото засяга по-ефективно горните дихателни пътища. Важна е имунната ни система. Не сме онези беззащитни хора, които за първи път се срещнаха със Sars-CoV-2, все пак са поставени над 10 млрд. доза ваксини, немалко хора са боледували, срещали са се с вируса. Няма съмнение, че всеки един от нас ще се срещне с вируса. Важното е да сме подготвени... В Дания и в Швеция, които са с висок процент ваксинирани, броят на случаите се увеличи, но това не доведе до драматично покачване на броя на хората в болница и на смъртните случаи. В САЩ, където ваксинираните са по-нисък процент, бяха отбелязани рекорден брой случаи". 

Вирусологът подчерта, че трябва да се прави разлика между това да се инфектираме и това да боледуваме тежко.

Според нея няма как да се знае дали ще се налага поставяне на нови - след третата доза, ваксини. И припомни, че при грипния вирус се налага ежегодно актуализиране на ваксината. 

"Знаем, че коронавирусите не създават дълготраен и мощен имунитет. Вървим към усъвършенстване на ваксините, това също ще има значение". 

Проф. Александрова коментира и темата за напрежението в БАН заради ниското заплащане. По думите ѝ е важно да се обсъди мястото и необходимостта от наука, защото "всяко едно от нещата, които виждаме около себе си, е плод на сериозни научни усилия и на успех на науката". 

"Това, което трябва да бъде популяризирано, е необходимостта от науката. Няма как едно общество да върви напред, без да се инвестира в наука. Учените са тези, които могат да хвърлят моста към бъдещето. Фундаменталните научни изследвания са тези, които имат нужда от подкрепа от държавата, имат нужда от средства. Без наука сме беззащитни".