Проф. Румен Кънчев за ФрогНюз: "Путин не иска Украйна, Путин иска света!"

- Професор Кънчев отношенията на Русия със САЩ като че ли не се подобряват, а се влошават, въпреки усилията на президента Тръмп за мирно уреждане на конфликта в Украйна. Каква, според Вас, е дългосрочната стратегия на Русия и Путин?

- Това е най-важният въпрос в днешния диалог на Запада с Русия. Какво иска руският президент? Погрешно е, както мислят някои политици, особено отвъд Океана, че Путин иска да подчини Украйна. Иска ли Путин Украйна? Не! Той иска връщането на Русия на глобалната политическа сцена като равностоен стратегически и геополитически партньор на САЩ и Китай. За реализирането на тази стратегия Украйна е само един незначителен елемент. Бих го нарекъл тактически елемент или първа фаза и важна предпоставка за развитието на контрола върху Източна Европа. Контролът върху Източна Европа (Литва, Латвия, Естония, Унгария, Словения, Словакия, България и евентуално Румъния) ще подсигури огромно световно влияние на Кремъл и практически ще го превърне в равностоен на САЩ и Китай играч на световната сцена. Както в навечерието на руската инвазия, Бари Бъзан, един от брилянтните европейски теоретици в областта на международните отношения посочи: “Путин не иска Украйна, той иска света”. Крие ли Русия тези свои намерения? Нито за миг тя не е крила това.

През декември 2021 година Русия изпартидва проектодоговора до Държавния департамент на САЩ и до генералния секретар на НАТО, в които ясно и недвусмислено бе заявено, че НАТО застрашава РФ, поради което неговата военна инфраструктура трябва да бъде извадена от териториите на бившите съюзници на Русия от разпадналия се след Студената война Варшавски договор. Тоест, според това искане, НАТО не трябва да има военна инфраструктура в нито една от източноевропейските държави, членуващи в Алианса. Разбира се, нормално и логично бе НАТО и президента Байдън да отхвърлят тези два документа. Държавният департамент на САЩ предложи на Кремъл да започнат мащабни и далеч отиващи преговори между САЩ и Русия по всички въпроси на световната сигурност. Отговорът на Кремъл бе повече от красноречив, - два месеца по-късно руските войски влязоха в Украйна. Несъмнено, целта на стартираната военна кампания бе да започне изпълнението на плана изложен в двата документа от декември 2021 г.

- Развитието на ситуацията в Украйна показва сериозни слабости на руската армия да изпълни тези цели. Вече четвърта година Русия воюва с Украйна, а е завладяла едва 26% от нейната територия. Жертвите на убитите и ранените руски войници са над 600 хиляди по сведения на Пентагона. Как би могла Русия да изпълни посочените по-горе цели при такъв темп на настъпление?

- Налице е определена заблуда на част от западните коментатори и политици по отношение способностите на руската армия. Защо? Първо, руснаците използват не повече от 50% от способностите на сухопътните си сили, малка част от авиацията си и още по-мабка част от военния си флот. Войната на този етап е конвенционална, тъй като Кремъл не е наясно с позицията на НАТО и Америка и с продължителността на помощта, която те оказват на Украйна. Второто обаче е това, че не бива да забравяме, че Русия е втората ядрена държава в света и ако реши да нанесе макар и тактически ядрени удари, войната би се развила вероятно по съвсем друг сценарии.

А може ли някой да спре Кремъл да постъпи по подобен начин? Въпросът заслужава внимание. Иначе казано, това което се вижда на бойното поле е конвенционална война, но ударната мощ на
руската армия не са конвенционалните сили, а така наречените ракетни войски със специално назначение (РВСН), където страната има готови за използване над 5500 ядрени бойни глави, още
2200 на склад, които много бързо могат да бъдат приведени в оперативна готовност и около 1700 ппредоставени в съответните заводи за разкомплектоване. Може ли Европа да спре тази мощ без
САЩ и НАТО ?

- В тази връзка как оценявате отношенията между САЩ и Русия след избирането на Тръмп?

- Нито президента Тръмп, нито неговите най-близки сътрудници са наясно с кого си имат работа. Президентът изхожда от някакво абстрактно разбиране за “сделка”, което той иска да пренесе в теорията на международните отношения. Но явно не си дава сметка за каква сделка става дума и каква цена трябва да плати за нея. Например, колко би струвала на САЩ “сделката”, при която РФ взема Украйна и след това настъпателно и агресивно, в духа на съветските години поставя въпроса за излизането на Източна Европа от НАТО в съответствие с предварително пзаявените цели на военната кампания започната през февруари 2022 г. В състояние ли е Кремъл да направи това? Напълно, РФ все още е втората световна ядрена сила и нищо не би попречило на политиците в Кремъл да поемат в тази посока. А в състояние ли е Европа да спре Кремъл да не прави подобна стъпка?!

Що се отнася до “сделките”, какво би струвала загубата на НАТО и Европа за САЩ ? Вярна стратегия на САЩ може да бъде построена само, ако се приемат реалностите, такива каквито са.

На първо място е реалността, че Путин не иска Украйна. Владимир Путин иска геостратегически контрол върху света! И, връщане на глобалната позиция на РФ като хегемон от типа на онзи тип световна сила, каквато Съветският съюз бе през Студената война.

 

- Защо допускате, че Кремъл би използвал ядрено оръжие за постигане на целите си?

- Защото ядреното оръжие е онзи ефективен инструмент, посредством който Кремъл би постигнал относително бързо целите си. Освен това, може да прозвучи прекалено цинично, но: кой би спрял Русия ако посегне към ядреното оръжие? Очевидно Европа няма такива способности, а Китай е стратегически съюзник на РФ. Тръмп успя да се скара с Европа, обтегна отношенията на САЩ с редица суперлоялни съюзници (Канада, Дания, част от европепйските партньори на Америка), на път е да дестабилизира НАТО, настойчиво търси одобрението на Путин по важни въпроси на американската външна политика и пр.

- Как ще действа руската страна, при създалата се ситуация. Ще има ли преговори, мир
и мирен договор?

-  Абсурдно е да чакаме при тази ситуация подписването на някакъв мирен договор. Затова, Русия ще протака, ще бави, за да изтощи не само Украйна, но и Европа. В този процес тя ще се стреми да покаже, че САЩ не са в състояние нито да водят НАТО, нито да решат проблемите на Украйна. Кремъл ще търси начин да вбие клин в отношенията на САЩ с Европа. Ще се стреми да дестабилизира максимално НАТО, да дезориентира европейските съюзници като всее недоверие между тях и пр. Същевременно, Кремъл няма да отстъпи от нито една от пъвоначално
формулираните си цели в Украйна. Защото както вече бе посочено, стратегическата цел на Кремъл не е Украйна. Целта е смяна на световния ред след Студената война, дискредитирането на западните демокрации и техните съюзи и поставянето под съмнение на способността на САЩ да бъде световен лидер.

 

- Как виждате отношенията между Русия и САЩ в контекста на стратегическото партньорство между Кремъл и Пекин? Ще може ли политиката на Тръмп да отдалечи Русия от Китай като сближи донякъде, в резултат на “сделката”, РФ със САЩ?

-  Мисля, че това е невъзможно. Нещо повече, отказът от европейските съюзници, стартираният от днешната американска администрация деструктивен процес в НАТО, постепенното предаване на Украйна и пр. ще правят САЩ все по-слаби и неспособни да виждат вярно и да защитават надеждно съюзниците и интересите си. Тръмп не познава комунистическият свят, нито спецификата на авторитарните политически режими. Неговите най-близки сътрудници познават тези реалности още по – малко от него. Освен това, в сравнение с политическите кариери на лидерите на Русия и Китай той е аматьор в голямата политика. Дано не се окажа “лош пророк”, но имам усещането, че американският президент постепенно нагазва във води, които не познава и в които не може да плува добре. А срещу себе си има политици, които почти целият си жизнен път дотук са изминали в политиката. Едно е да спечелиш два президентски мандата, друго е да
ръководиш 15 - 20 години тежко авторитарна държава, в контекст, в който се действа изключително трудно, а грешките светкавично се плащат.

Същевременно, е очевидно, че Пекин и Москва действат координирано, изчисляват постоянно стратегическата перспектива като, паралелно с това, рязко увеличават средствата, които отделят за отбрана, превъоръжаване и нарастване на военната си мощ.

 

-  Излиза, че нещата са доста песимистични. На какво тогава можем да разчитаме?

 

-  Не са песимистични, но определен самокритичен скептицизъм не би бил излишен. На какво можем да разчитаме? На първо място на гигантската военна мощ на САЩ. Преди две години американците завършиха тестването и поръчаха първата ескадрила стратегически бомбардировачи шесто поколение B – 21, невидими както за руските, а още по-малко за китайските радари и средства за противовъздушна отбрана. Пусната е във вода и през 2027 година ще бъде ваведена в бойно дежурство първата атомна подводница щесто поколение “Колумбия”. Постепенно, през
следващите години до 2037 г. Пентагонът ще замени четиринадесетте атомни подводници пето поколение “Охайо” с днанадесет подводници шесто поколение “Колумбия”. Накрая, излезе в печата съобщение, че е в процес на тестване нов изтребител с гигантски възможности и невъзможност за противниковите ПВО средства да бъде открит и обстрелван F – 47 отново шесто
поколение.

Така, докато Русия все още се радва на най-новият си клас, построени през последните години,  15 години атомни подводници пето поколение (Проект 955 А), а Китай строи четвърто поколение подводници и изтребители, САЩ в перирода до 2030 - 2037 година изцяло ще превъоръжат въоръжените си сили с шесто поколение, атомни подводници, шесто поколение стратегически бомбардировачи и шесто поколение многоцелеви изтребители. Планирана е смяна на базовата за американският атомен флот междуконтинентална балистичина ракета “Трайдънт” 2D5 изсрелвана
от “Охайо” с ново поколение междуконтинентални балистичини ракети, предназначени за “Колумбия”.

На второ място разчитаме на това, че най-после Европа е разбрала, че за да бъде стратегически партньор на САЩ е необходимо през следващите 15 и повече години да използва за превъоръжаване и модернизация финасови средства съизмерими с тези на САЩ и Китай, ако иска да остане в състезанието и да бъде уважавана световна сила. Добре би било, ако бъде стартирана и самостоятелна европейска програма за ядрено възпиране..

Въпросите зададе Красен Костадинов