Проф. Тодор Тагарев: Само можем да гадаем защо България е въздържана по чешкия скандал

Това заявиха в предаването "Алтернативата" Велизар Шаламанов и проф. Тодор Тагарев.

Вече дни наред ври и кипи дипломатическия скандал между Запада и Русия заради разкритията на чешките власти, според които агенти на ГРУ са пряко отговорни за взрива в склад за боеприпаси в Чехия през 2014 г. Оказа се, че става дума за същите агенти, посочени като отровители на Сергей Скрипал в Солсбъри, както и на българският оръжеен търговец Емилиян Гебрев. Прякото замесване на България в казуса изисква реакция, но към момента такава няма. Междувременно няколко европейски държави взеха решение да изгонят руски дипломати. Реакция има и от САЩ. 

"Това е една сложна операция на ГРУ. Било е необходимо време да се съберат доста данни, да се види кой къде и как е отишъл, как е командванаа тази операция, за да може чешките власти да стигнат до извода, че това е организирано от ГРУ. Нужни са години.  В същия период в България имаше няколко взрива. Нямаме никаква информация дали няма чужда намеса, за да се получат толкова много взривове за такъв кратък период. Имаше такава хипотеза, но тя не е разследвана от българските служби", обясни Тагарев. 

"Притеснителното е, че като че ли целенасочено се изключват такива версии за външна намеса. Това е версия, която винаги трябва да бъде разглеждана, особено що се касае до националната сигурност и когато знаем, че има един повишен интерес от страна на Кремъл за провеждане на разузнавателна дейност и активни действия, които саботират модернизацията на армията. Това цели България да бъде изолирана и слаб, не достатъчно надежден член на НАТО", коментира Шаламанов. 

Тагарев обясни, че е естествено такъв тип чувствителна информация да се обменя между съюзници. В този смисъл разкриването на руското участие във взривовете в Чехия става възможно едва когато се обединят данни за маршрута на офицерите от ГРЕ, а това не може да се случи от една единствена служба. 

"Големият въпрос тук е на доверието и дали търсим ние такъв обмен на информация, което значи двустранна информация - да получаваме и да даваме, и дали нашите съюзници имат доверие. За съжаление, това трябва да го свържем със случая със шпионската мрежа в Министерството на отбраната наскоро. Това не ме прави особен оптимист - стана ясно, че там изтича секретна НАТО-вска информация", коментира още проф. Тагарев. 

Шаламанов посочи на свой ред, че през 2014 г. е била приета "Визия 2020", с която ясно е била посочена заплахата за намесата на Руската федерация в обществения и политически живот в България. Реакцията е била сериозна, но впоследствие "Визия 2020" е била неглижирана. 

"Мълчанието на МВнР по отношение исканата подкрепа от Чехия за мен е странно. България е пряко замесена. Северноатлантическия съвет прие една декларация и България е част от него. Формално ние можем да кажем, че сме се присъединили. Но в случая не сме една от 30-те страни-членки на НАТО, а сме една от държавите, които по информация на чешките служби е част от този случай. Каква точно - не е ясно. Но ние не можем да оставяме въпросът на фирмата. Това е държавен въпрос, който да се решава открито, прозрачно - да седнат нашите представители заедно с чешките и да допълнят картинката. Дано в този случай те да са малко по-активни. Чух и днес какво е заявил премиерът в оставка - обезпокоен бил от напрежението в Черно море, но някак си така безадресно, все едно някой от Марс е дошъл да го вдигне това напрежение. Този, който вдига напрежението е Руската федерация и не съм чул нито веднъж господин Борисов да спомене за някакви свои притеснения от действията на Кремъл", обясни проф. Тагарев. 

Според Шаламанов България има особен интерес да си сътрудничи по-тясно с Чехия - да предостави и съответно да поиска данни, за да се задълбочи разследването. Това може да даде възможност да се приключи разследването по отравянето на Емилиян Гебрев. 

"Само можем да гадаем каква е причината България да е толкова въздържана, но е ясно, че това е в интерес на Русия и ясно има механизъм чрез тези мрежи на влияние да се упражнява директен натиск върху правителството на България и други отговорни институции. Затова новия парламент се фокусира върху това да даде светлина в тази област, за да можем да започнем процес на оздравяване. Той означава ограничаване и по възможност ликвидиране на тези дълбоки влияния в българската енергетика, правителство и други сфери на обществения живот, които ни пречат да развием потенциала си в НАТО и ЕС и да го реализираме в полза на гражданите", посочи още Шаламанов.