Оттогава тя се превръща във важен фактор в оценките на заплахите от страна на Израел – държава, която разполага със сложна многостепенна система за противоракетна отбрана, считана за една от най-напредналите в света.

Най-скорошната атака с касетъчни боеприпаси е от неделя, когато иранска балистична ракета удари централната част на Израел и рани 15 души. Според Израелските отбранителни сили (IDF) приблизително половината от ракетите, изстреляни от Иран след ескалацията, са носели касетъчни бойни глави.

Анализ на The Guardian, базиран на десетки ирански удари и изявления на израелски официални лица, установява, че най-малко 19 балистични ракети с касетъчни бойни глави са проникнали в израелското въздушно пространство и са поразили градски райони от началото на войната на 28 февруари. Тези атаки са причинили смъртта на най-малко девет души и са ранили десетки, като разкриват промяна в тактиката на Иран и потенциални слабости в израелската противовъздушна отбрана.

И тук идва въпросът: Това ли е краят на почти всесилния доскоро „Железен купол“ над Израел?

Касетъчните боеприпаси, които се разпадат във въздуха и разпръскват десетки малки бомби, поставят сериозно предизвикателство пред подобни системи, тъй като те са проектирани да се справят с различни видове заплахи по обсег, височина и скорост, но трудно неутрализират множество малки суббоеприпаси след разпръскването им.

„Прехващането на касетъчни боеприпаси е фундаментално по-трудно от спирането на единични ракети заради различията в начина на въздействие“, обяснява пред изданието военният експерт Тал Инбар. „За да бъде ефективно, прехващачът трябва да унищожи носителя, преди да се раздели“.

Касетъчните оръжия са проектирани да освобождават множество малки боеприпаси върху широка площ. Част от тях може да не избухнат веднага, което създава дългосрочен риск за цивилното население. При подозрение за използване на такива оръжия се извършват координирани операции по разчистване на района, след което сапьорни екипи обезвреждат неизбухналите устройства.

Според експерти най-ефективният начин за ограничаване на щетите е такива ракети да бъдат прехващани възможно най-далеч от целта – идеалният вариант е извън атмосферата. След като суббоеприпасите бъдат разпръснати във въздуха, прехващането им става практически невъзможно, дори за най-модерните системи за противоракетна отбрана.

Касетъчните боеприпаси по своята същност са неизбирателни и употребата им в населени райони е забранена от международното хуманитарно право. Макар Конвенцията за касетъчните боеприпаси от 2008 г. да забранява използването им от страните, които са я ратифицирали, нито Израел, нито Иран са част от нея.

„Амнести Интернешънъл“ осъди използването на такива боеприпаси от Иран през юни миналата година като грубо нарушение на международното право. Организацията обвини и Израел в подобни действия при употреба на тези оръжия в Ливан през 2006 г. Тел Авив признава, че е използвал касетъчни боеприпаси в миналото, като твърди, че го прави в съответствие с международното право, но определя използването им от Иран в гъсто населени райони като „военно престъпление“.

От началото на март в интернет циркулират видеа, показващи как касетъчни боеприпаси се спускат като десетки ярки светлини в нощното небе над района на Тел Авив, преди да се взривят. Тези кадри се превръщат в символично визуално представяне на конфликта за израелското общество. При две подобни атаки на 18 март сутринта загиват възрастна двойка в Рамат Ган и 30-годишен работник от Тайланд в Аданим.

Израелски представители посочват, че дори директно прехващане на балистична ракета не гарантира пълното неутрализиране на всички суббоеприпаси.

Освен военния ефект, стратегията на Иран вероятно има и прагматична цел – да изтощи израелските противоракетни запаси, принуждавайки страната да използва множество прехващачи срещу една-единствена заплаха.

Според Инбар има и значим икономически фактор: прехващането на такива ракети не е рентабилно, тъй като изисква използването на скъпи ракети-прехващачи за всеки отделен суббоеприпас.

Появяват се и спекулации, че запасите от прехващачи на Израел може да бъдат под напрежение, макар реалните количества да остават държавна тайна.

Израелските военни твърдят, че са унищожили над 70% от иранските ракетни установки и че почти са постигнали контрол над иранското въздушно пространство. Въпреки това Техеран продължава да пробива израелската отбрана. През уикенда нови ракетни залпове от Иран раниха близо 200 души в южната част на Израел, след като системите за противовъздушна отбрана не успяха да прехванат поне два снаряда. Междувременно непрекъснатият звук на сирените и честите атаки засилват усещането за изтощение сред населението, като все повече хора се питат колко дълго може да продължи войната и какъв е нейният край.