93% от българите смятат, че ще се справим с „Евровизия“. Колко ще спечелим?

Данните очертават преобладаващо позитивни очаквания на фона на традиционно по-критично обществено отношение към мащабни институционални проекти.

В рамките на въпроса за потенциалния град-домакин ясно води София, която получава подкрепата на 59% от анкетираните. Това я поставя значително пред останалите предложени локации. На второ място е Бургас с 15%, като изследването отчита неговата активност в организирането и промотирането на културни събития през последните години. Пловдив и Варна също получават подкрепа, но остават с по-ниски дялове в предпочитанията.

По отношение на очакваните ползи от домакинството най-често се посочва подобряването на международния имидж на страната и повишаването на видимостта ѝ в Европа и света – 72% от анкетираните. На второ място е влиянието върху туризма, което е отбелязано от 63% от участниците в проучването. По-малък дял респонденти посочват положителни ефекти за местния бизнес (39%), инфраструктурата в евентуалния домакински град (33%) и развитието на културния сектор и творците (31%).

Изследването очертава комбинация от умерен оптимизъм и прагматични очаквания – от една страна, свързани с международния престиж на страната, а от друга – с конкретни икономически и организационни ползи. В същото време се запазва и известна предпазливост по отношение на изпълнението на подобно мащабно събитие.

Нетен икономически ефект: 45-70 млн. евро

А ако очакванията на респондентите в проучването на „Алфа Рисърч“ се оправдаят, България определено ще спечели, сочат анализите. Нетният икономически ефект за България от домакинството на „Евровизия“ през 2027 г. може да бъде между 45 и 70 млн. евро, показва предварителна оценка на компанията за платежни услуги iBanFirst, цитирана от БТА.

Според анализа най-осезаемите икономически ползи ще бъдат концентрирани в града-домакин. Очаква се ръст на приходите в хотели, ресторанти, транспорт и други услуги, свързани с потреблението на туристи и гости на събитието. По-значими обаче могат да се окажат косвените ефекти, ако България успее да използва международното медийно внимание за по-широко позициониране на туристическия си бранд.

Авторите на доклада подчертават, че туристическите кампании около събитието не бива да се ограничават до Черноморието, а да включват и градския туризъм, културно-историческите обекти, планинските дестинации и развиващата се гастрономическа сцена. Целта е България да бъде възприемана като целогодишна туристическа алтернатива на по-натоварените средиземноморски пазари.

Данните от предишни издания на конкурса показват сходен краткосрочен икономически ефект в приемащите държави. За „Евровизия 2023“ в Ливърпул се оценява нетен ефект от около 64 млн. евро, за Малмьо през 2024 г. – около 39 млн. евро, а за Базел през 2025 г. – приблизително 97 млн. евро. Обичайно най-силно се представя секторът на хотелиерството и ресторантьорството, като според данни на „Мастъркард“ в Ливърпул разходите в ресторанти са се увеличили с около 11%, а посещенията в заведения в зоните около събитието – с около 6%.

В същото време анализът отбелязва, че икономическият ефект от „Евровизия“ често се надценява, тъй като е концентриран основно в кратък период и в ограничени сектори. Възможни са и временни повишения на цените, особено при настаняването. Въпреки това авторите посочват, че по-широката стратегическа стойност на домакинството остава значима.