Психиатър: Когато нямаме перспектива, развиваме симптоми на депресия

Това казва Д-р Владимир Сотиров в интервю за liberta.bg.

По думите му, големи групи от населението ще изпаднат в депресия, ако периодът продължи. "Ако е кратък този период, вероятно ние много бързо ще се съвземем и върнем към обичайния ритъм и, надявам се, ще си върнем обичайния начин на отношения, по които общуваме, водени от принципните ценности. Това са много ключови неща, които ако загубим, ще е фатално. Досега, от Втората световна война насам, ние се опитваме да повишаваме т.нar. "социална кохезия", свързаността ни. Похарчиха се много усилия и пари да се затвърди социалната тъкан през увеличаване на близостта помежду ни и скъсяване на дистанциите, които войните нанасят. Хората стават мнителни, затворени, подозрителни и пораженията, които се нанасят от една такава разруха, каквато е войната, е в такава посока, защото ние след нея трябва пак да се доближим. Защото обединението прави силата и за нашия народ това е основна ценност. Ние сега отменяме тази ценност по един много категоричен и брутален начин, защото видите ли - животът бил по-важен от свободата. Ами не, не е по-важен. Животът не е върховна ценност за човешката цивилизация - има други неща, изведени на преден план, като човешко достойнство и свобода. Още от Просвещението и Ренесанса това е издигнато като висша ценност, която би обединила народа. И ние сме го правили, защото слоганът е бил: „Живот или смърт“!", казва още специалистът.

Запитан дали свободата е луксозна категория, психологът отгаваря: "Трудно постижимо е, малко сме плахи да я практукуваме спокойно. Кътаме я в някакви чекмеджета, юргани и глинени делви, за да я пазим за някакви по-добри времена, когато да я ползваме с по-широка ръка. Предпазливи сме. Пак казвам, това са много нови цивилизационни постижения и поради това са още много крехки, много деликатни. Склонни сме да ги поставяме във витрини като кристални сервизи и в този смисъл са луксозни."

" Зависи как се комуникира тази криза, как се управлява, какви послания се излъчват, колко строги са мерките и какъв е натискът. Ако се чувстваме насилени, ние ще се агресираме. Ако твърде много сме насилени, твърде много ще се агресираме. Само че агресорът е абстрактен. Как да им насочиш директно на тях гнева си? И пренасяме към най-близкия си - такъв е механизмът. В този смисъл, обикновено ще го отнесат близките ни, както винаги в такава ситуация, когато отвън идва насилие. Защото това е насилие. Да, под маската с най-добри намерения, с идеята да ни защитят, но така или иначе това е насилие. А когато сме насилени, неизбежно реагираме с агресия и трябва да имаме отдушник. Ние не сме свикнали да живеем в такава степен на близост. И ученици, и родители пред компютрите, а баби и дядовци изолирани и не могат да са полезни. Абсурдно нов модел, нетипичен на нашата култура. Психологическите последици от това решение, което бе само в Китай и никъде по света, ще са трайни. Допустимо е да излезеш в парка за джокинг, да подишаш навън малко чист въздух. Изключително непросветени са управляващите по отношение на човешката психология и мерките, които вземат. Те действат типично като военни и полицаи. Грижата за хората е подменена. Никъде не я виждам. Виждам злоупотреба с хората, за да се обслужи държавата, да се погрижи системата на здравеопазването да не колабира, да не настъпи политическа гриза, за да не падне правителството. Това, което прави Оперативният щаб, хич не му пука за отделния човек. „Не ме занимавайте с дребнотемие“ - казва ген. Мутафчийски на въпроси по конкретни казуси, които не могат да намерят отговор по конкретните препоръки. Не можеш да кажеш, че всяка отделна съдба и проблем е глупост. Ето, това послание се излъчва. И си даваш сметка като гражданин, че ти нямаш никаква стойност за тези, които взимат решения. Увеличава се чувството за беззащитност, безпомощност и тревога. И уплашените хора имат лош съветник. Вирусът не е страшен, страшен е страхът на хората. Ето, от него ме е страх. Хората са станали изключително враждебни и е въпрос на съвсем кратко време ние да започнем да се бием помежду си.", смята още д-р Сотиров.

Източник: Liberta.bg