В ефира на „Денят започва“ по БНТ Игов направи паралел със случай от преди около 30 години, когато група скинари уби бездомна жена в Южния парк. Разликата с тогавашния случай според него е, че днешните извършители не са маргинализирани младежи, а деца от успешни семейства и добри училища.
Именно това, по думите му, показва колко сериозен е проблемът с дигиталната радикализация.
Игов свързва случая с последователи на руския неофашист Марцинкевич, който преди години създава движението „Фактор 18“, а по-късно и „Окупай педофилия“. Според психолога моделът, който се разпространява от подобни групи в интернет, включва подмамване на жертвата, преследване, самосъд и публично унижение.
„Този руски неофашизъм толкова бързо влезе в България и наистина трови децата ни“, заяви Игов.
По думите му участието в подобни онлайн общности не просто радикализира младите, а им предоставя идеологическа рамка, чрез която те могат да оправдават насилието си.
„Когато попаднеш в подобна група, това ти дава идеологическо оправдание за садизма, който те са извършили. Те се преживяват като морална полиция“, коментира психологът.
Той предупреди, че фашистката псевдоидеология продължава да намира почва в социалните мрежи и не трябва да бъде подценявана.
„Радикализацията на базата на псевдоидеология, особено фашистка, е изключително силна и не бива по никакъв начин да я подминаваме“, заяви Игов.
Според него проблемът не може да бъде прехвърлен единствено върху родителите. Семейството, училището и обществото имат обща отговорност за средата, в която растат децата.
„Тези деца не израстват единствено и само в семейството или в училищната среда. Те израстват в обществото такова, каквото ние го създаваме“, посочи той.
Като ключов фактор Игов определя и липсата на достатъчно гражданско образование. Според него, когато младите попаднат на агресивна идеология в интернет, те трябва да имат знанията и критичното мислене, с които да я разпознаят и поставят под въпрос.
„Когато от едната страна има силна неофашистка идеология, а от другата страна имаме училище, в което липсва достатъчно възпитание и гражданска подготовка, децата могат да приемат тези идеи като чиста монета“, предупреди психологът.
Зорница Трифонова от Асоциация „Родители“ постави акцент върху връзката между децата и техните родители. Според нея доверието трябва да се изгражда още от ранна възраст, но да се променя с порастването на детето.
„Родителят трябва да остане важен и значим за детето и да проявява искрен интерес към неговите нужди и емоции“, заяви Трифонова.
Тя подчерта, че ограниченията и забраните сами по себе си не са достатъчни. Когато млад човек не намира приемане и подкрепа у дома или в училище, той може да ги потърси в онлайн общности, включително в радикални групи.
Затова според Трифонова родителите трябва да изграждат у децата критично мислене и умения за ориентиране в дигиталната среда – да разбират кого следват, какво споделят и как да оценяват информацията, която получават.
Игов същевременно призова да не се правят прибързани заключения за конкретния случай, преди разследването да установи всички факти.
„Не можем ние, без разследване, да раздаваме правосъдие и да се превръщаме в палачи. Никой не е престъпник, преди това да бъде доказано. Това най-вече важи за децата ни“, подчерта психологът.
Случаят от Пловдив поставя и по-широкия въпрос дали институциите, училищата и родителите успяват да разпознаят навреме признаците на радикализация и дали обществото разполага с достатъчно инструменти, за да спре превръщането на екстремисткото онлайн съдържание в реална агресия.
