Путин жертва по 1200 млади мъже на ден. Той няма да спре, докато не бъде победен

Това трябваше да бъде празник. В продължение на 75 години НАТО беше крайъгълният камък на сигурността и мира в Европа - военен съюз, който позволи на континента, опустошен от две световни войни, да стане много по-сигурен, проспериращ и обединен.

Но срещата на върха на НАТО миналата седмица не приличаше много на празник. Разбира се, имаше концерти и похвали, светски вечери с тостове и речи. Имаше дори президентски медал за свобода за напускащия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

И все пак, при цялата възхита от успехите на Алианса в миналото, не можеше да се избегне тревогата, която пронизваше всяка дискусия по време на тридневното събитие.

Като начало, войната се завърна на континента и нейната бруталност бе подчертана от ужасяващия удар по детска болница в Киев.

Освен това много от лидерите на НАТО пристигнаха в несигурно или отслабено политическо състояние, защото или бяха претърпели големи изборни обрати - като френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц - или току-що бяха станали лидери на страните си, като британския министър-председател Киър Стармър и нидерландския министър-председател Дик Схоф.

Но най-големият източник на тревога произтичаше от двама мъже, които дори не присъстваха: руският президент Владимир Путин и бившият американски президент Доналд Тръмп.

След 40 месеца жестоки боеве в Украйна Путин е решен както никога досега да подчини Украйна със сила. Той е превърнал руската икономика в машина за водене на война и всеки ден жертва около 1200 млади мъже, за да получи това, което иска. Той няма да спре, докато не бъде победен. А дотогава войната ще остане постоянно присъствие в Европа.

Всеки лидер на НАТО - може би с изключение на унгарския министър-председател Виктор Орбан - е сериозно загрижен за опасността, която представлява Русия, и се ангажира да помогне на Украйна да се защити. В тази връзка бяха направени няколко важни изявления, сред които новината, че лидерите на НАТО ще изпратят повече противоракетни системи за защита на градовете и войските по фронтовата линия, че ще разположат бойните самолети F-16 това лято, ще засилят помощта за сигурност и обучението в ново командване в Германия и че ще обещаят поне 40 млрд. долара за военна помощ през следващата година.

Срещата на върха също така даде сигнал за подновен ангажимент за засилване на възпирането и отбраната на членовете на НАТО. Сега Европа като цяло изразходва 2% от общия си БВП за отбрана - както и 22 от 30-те европейски членки. Страните от НАТО са увеличили годишните си разходи със 180 млрд. долара от 2020 г. насам и сега харчат над 500 млрд. долара годишно, което е повече от три пъти повече от това, което се предвижда да похарчи Русия тази година.

Но след десетилетия на недостатъчни инвестиции и съкращения на разходите остава да се направи още много. Въпреки това, почти всички страни от НАТО вече разбират спешната необходимост да разполагат с подсилена армия, за да посрещнат заплахата от изток.

Това обаче не е само Русия - друг основен източник на европейска тревога са САЩ. Когато представителите пристигнаха във Вашингтон, градът беше в пълна лудница относно това дали домакинът му е в състояние да ръководи Америка още четири години. Всички искаха да знаят дали президентът на САЩ Джо Байдън все още е психически здрав по време на частните си срещи и нищо друго сякаш нямаше значение.

Разбира се, европейските лидери се въздържаха, като заявиха, че това е въпрос, който трябва да решат американците, и че според тях Байдън е „в наистина добра форма“, както се изрази Стармър. Но в действителност те биха приели Байдън в инвалидна количка пред алтернативата. И най-голямото им притеснение е, че очевидната слабост на Байдън след дебата прави последното по-вероятно.

Опасността, която Тръмп представлява за европейската сигурност, беше подчертана само няколко часа след като 32-мата лидери на НАТО се бяха събрали в аудиторията „Мелън“, празнувайки историческия договор, подписан от 12 държави в същата зала 75 години по-рано.

Говорейки по време на предизборен митинг във Флорида, Тръмп призна, че „преди не е знаел какво по дяволите е НАТО твърде много“, но че скоро ще го разбере. „Ние плащахме почти изцяло за НАТО. И аз казах, че това е несправедливо.“ След това той повтори историята, която разказа през февруари за европейски лидер, който го попитал дали ще ги защитава, ако не плащат повече. „Отговорих: „Не, няма да ви защитавам от Русия“.

За Тръмп в НАТО става въпрос за долари и центове - по-скоро за транзакционно споразумение, отколкото за взаимна сигурност, възпиране или предотвратяване на война. Това тревожи съюзниците - както и отношението му към Украйна, война, която той твърди, че ще прекрати „в рамките на един ден“. Европейците се опасяват, че Тръмп ще се опита да сключи сделка с Путин - с когото бившият президент заяви, че е в „много добри отношения“ - която ще мине през техните глави и през главите на Украйна.

Всичко това поставя Европа пред ясен избор: Или да се надява на най-доброто - независимо дали Байдън ще спечели, ще бъде заменен от някой, който може да победи Тръмп, или Тръмп ще се окаже не толкова лош - или просто да се заеме сериозно със собствената си отбрана.

За щастие срещата на върха на НАТО започна да полага основите на второто. Според новите отбранителни планове на НАТО увеличаването на разходите е съпроводено с основен ангажимент за възстановяване на националните отбранителни индустрии; ЕС започва да прилага стратегия за промишлено производство в областта на отбраната; европейските съюзници осигуряват много от силите и голяма част от способностите, необходими за защита на тяхната територия. Почти всички са напълно ангажирани да помогнат на Украйна да надделее над Русия.

Най-добрият начин да се справим с тревогата е да се изправим пред причините за нея и да се справим с тях. Така че в един континент, който е заплашен от Русия и несигурен за бъдещето на Америка, сигурността и отбраната просто ще трябва да се опират повече на Европа - и по-малко на САЩ.

Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, е главен изпълнителен директор на Чикагския съвет по глобални въпроси и водещ на седмичния подкаст „World Review with Ivo Daalder“, Politico. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.