Радев гол до кръста пред горящ влак и потна стрина? Дай им на политиците шампиони и интелектуалци  

Любим терен за тях са и честванията на важни дати от историята ни. Защото там имат възможност да „блеснат“ с патриотични, емоционални и чисто политически коментари, често взети от „банката“ с клишета.

Видяхме президента Радев гол до кръста при потопяването на кораба „Чавдар“ - старо, ръждясало рибарско корито, където той облече неопренов костюм и влезе в ролята на смел водолаз.

Удостои с присъствието си дипломирането на курсантите от Висшето военно-морско училище, след което се появи и на Петрова нива по случай годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.

Навсякъде Румен Радев отправя съвети към украинците да приемат всички условия на Путин и да спрат да защитават родината си от агресора. Това е стара позиция на държавния глава, който така и не дръзва да промълви, че именно кремълският диктатор трябва да спре да убива и опожарява. Не пропуска също да критикува сегашната власт – не че няма за какво да бъде критикувана, - но без да посочи и едно алтернативно решение.

Президентът обаче не се появява в районите, където вилнее огнена стихия, с която се борят стотици пожарникари и доброволци. Няма го и при изгорели домове и разплакани пострадали. В Плевен и още десетки селища стотици хиляди българи изнемогват от безводие, болници и детски градини разчитат на бидони, хората са лишени от елементарни санитарни условия, епидемии дебнат.

Политици обаче не се мяркат там, макар немалко от тях да са избрани от същите тези гласоподаватели.

Защото гледките са нелицеприятни. Защото няма какво да кажат на бедстващите. Защото знаят кои са виновниците и те са част от тях.

ПР-ът от години е естествен спътник на политиците. Връзките с обществеността (PR) играят значителна роля за изграждане на публичния образ на политиците. Така е по цял свят.

Няма обаче да видим президента Радев, гол до кръста пред горяща влакова композиция. Или с кофа вода в пламнала къща нейде в Трънско. А да подава манерка с водица на некъпана цяла седмица стрина в плевенско село?

Той иска да е политически Рамбо, но не да спасява, а да позира. Същото важи и за останалите политици.

Те жадуват някой да им се възхищава, да бъдат охранявани, гражданите да им правят път и да слушат мъдрите им слова от трибуните, докато мерцедесите ги изчакват с включени климатици.

Вместо в рекламни сесии те трябва по-често да разговарят и чуят болката на онези от 67-те хиляди млади българи, посегнали към хероина, които са решили да се освободят от него. Да бъдат в училищата, за да чуят за дискотеките, където ги зарибяват с алкохол, наркотици и вейпове. Да посетят без камери и микрофони домове за възрастни, за сираци и хора с увреждания. Парадната и огласяване с фанфари "Българска Коледа" не стига. Нито помпозните концерти в нейна чест. Чудесно би било депутатите ни да се качат на колелета и градския транспорт като шведските си колеги, а не да ползват сто луксозни автомобила за 240 души. И да правят тези неща без шум и речи. 

ПР-ът е скъп и го плащаме всички ние.

Поне веднъж в седмицата Радев кани и се снима с математици, спечелили световни отличия, млади талантливи спортисти, „чавдарчета“ и „пионери“, участвали в неговата инициатива „Спортувай с президента“. Връчва им плакети и грамоти, потупва ги по рамото пред строя. Мила казармена картинка…

По неговите стъпки крачи и председателят на Народното събрание Наталия Киселова. Има ли празник, важна дата или място, където са се събрали повечко хора – тя е там. Чете от листчето и гледа умно.

Преди дни Киселова ни „ощастливи“ от Копривщица: „За да градим своето бъдеще трябва да познаваме своята история, която е вплетена в дълбоките корени на нашия фолклор, а в Копривщица се представя най-доброто от него от всички етнографски области в страната“.

Невероятно! Как не сме се сетили досега...

Радев е щедър на обещания. Пред младите ни волейболистки, когато говори за плановете им и за следващите Олимпийски игри казва: „Бъдете уверени, че ние ще ви подкрепяме всячески да реализирате тази своя мечта“. Всячески. Чрез заробващ договор като този с турската Боташ? 

Вице-премиерът Атанас Зафиров и той се подредил на снимка с младите таланти и обещава здраво финансиране на спорта.

Реалността е много по-различна.

Държавната хазна дава за спорт само по 11 евро на глава от населението. Това е дъното в Европейския съюз, сочи Евростат през 2024 г.

Пред нас са Румъния с 30 евро на човек, Словакия с 31 евро, Литва с 35 евро, Хърватия – с 39 евро и т.н. На първо място е Люксембург, където за спорт се дават 500 евро на човек. В Топ три са още Швеция с 254 евро и Финландия с 226 евро. Далеч над нас са Франция, Нидерландия, Дания и др.

У нас за спорт отиват едва 0,4% от всички разходи, докато средното ниво за ЕС е 0,8% - два пъти повече. В някои страни тези разходи достигат 2%.

Усилено обаче се произвеждат и раздават плакети и грамоти. Освен спортистите, т.нар. интелектуалци също са любим фон за президент, министри и депутати. 

Големият поет и преводач Кирил Кадийски в едно интервю напомня: „Сартр отказва Нобелова награда. Борис Христов отказа орден „Св. св. Кирил и Методий – първа степен“. Иван Теофилов отказа орден, не помня какъв. Дават му го на 80 години. На творец от неговия ранг! И то втора степен. Кой ги раздава тия ордени и има ли си понятие кой кой е в българската култура?!“

Нямат понятие, разбира се, но ПР-ът си върви. Лицата на висок пост в политиката имат неограничен достъп до медиите. Това им дава възможност да манипулират обществото чрез благовидни прояви. Защото мишите политически амбицийки никога не свършват.

Гео Милев ни е оставил мисълта: „Ако срамът не беше такава голяма рядкост в тая земна юдол, Негово Величество Всемирното Първеню не би избрало България за своя постоянна резиденция.”

Достойните българи, завоювали признание по света в различни области, заслужават внимание, признание и награди. Политиците са част от това отношение, но когато показността и лицемерието надделяват, се промъква усещането за възползване от чуждия успех и слава. И в устата горчи. Който има сетива за това.

Огнян Стефанов