Радев зове ли, зове. А какво направи той за пожарите?

Но въпреки тревожния мащаб на пожарите и нуждата от дългосрочна визия, Радев не е свикал Консултативен съвет за национална сигурност по тази тема.

Президентът е прав, че управлението не показва решителност в действията си, но въпросът остава: защо самият той, с наличните си правомощия, не постави борбата с пожарите и противопожарната авиация на масата на КСНС?

В момент, в който цялата страна гледа към институциите за реакция и визия, липсата на такава инициатива изглежда като пропуснат шанс за реална промяна, а не само за послание.

Изказването му звучи като предупреждение, отправено навреме, но също така изважда на показ една неудобна истина: самият президент не предприе конкретни действия, които неговият пост позволява.

През цялата изминала година нямаше нито едно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, посветено на борбата с пожарите, природните бедствия или защитата на гражданите при климатични кризи. А именно това е една от основните цели на КСНС – да събира институциите около масата, когато има системен риск за сигурността на страната. Радев свиква съвета по теми като енергетика, въоръжение или геополитически конфликти, но когато става дума за пожарите, които всяка година застрашават реални населени места и човешки животи – мълчи институционално.

Да се говори през медиите на Народното събрание и Министерския съвет е акт на информиране, не на лидерство. Истинското политическо лидерство изисква да поемеш отговорност, да създадеш натиск и да поставиш проблема на преден план. Радев има институционалния инструмент за това – но не го използва. И когато отново чуем думите „предлагах, но не ме чуха“, трябва да попитаме: а какво направихте, за да ви чуят?

За съжаление, поредното лято на горящи гори и евакуирани села отново се използва за разчистване на политически сметки, вместо за реална организация на отговора. Нямаше КСНС за бедствия. Нямаше дебат за ролята на МВР и ВВС в авиацията. Нямаше план. Само изчакване. Само прехвърляне на отговорност.

Президентът можеше да поиска конкретен ангажимент от правителството. Можеше да настоява за общ план за летателна готовност, да привлече ЕС механизми, да постави темата с приоритет. Вместо това, една година по-късно, той просто казва: „Нали ви казах?“.

Това не е лидерство. Това е измиване на ръце. Докато доброволци рискуват живота си в пламъците, държавният глава стои на сянка и чака някой друг да свърши работата. Пожарите няма да спрат, защото някой е казал нещо пред медиите. Те ще спрат, когато институциите – и най-вече хората, които ги водят – започнат да действат, а не само да говорят.