По принцип човешкото тяло има способност да възстановява кожата, но след раждането тя се променя. При възникване на рана организмът приоритизира бързото ѝ затваряне, вместо пълното възстановяване на всички структури на кожата – като космени фоликули, потни жлези и нервни окончания. Именно това води до образуване на белези.

Интересен е фактът, че при ембрионите раните заздравяват без белези. Учените установяват, че съществува кратък период около раждането, в който и при новородените кожата може да се възстановява по подобен начин. След този период обаче процесът се променя и започва формиране на белезна тъкан.

В експерименти с мишки изследователите проследяват зарастването на рани в различни етапи от развитието. Те откриват, че след раждането в зоната на раната се натрупват прекомерно количество нервни влакна – процес, известен като хипериноверация. Той е свързан с активността на ген Cxcl12, който привлича излишни нервни влакна и по този начин възпрепятства пълното възстановяване на кожните тъкани.

Когато учените блокират този генетичен сигнал, броят на нервните влакна намалява и кожата започва да се регенерира по-пълноценно, като в някои случаи се доближава до нормалната структура на здрава кожа вместо до белег. Подобни резултати са наблюдавани и при експерименти с вещества, подобни на ботокс, които потискат нервната активност.

Първоначално изследователите са смятали, че основна роля в процеса играят имунните клетки, но впоследствие установяват, че ключово значение има взаимодействието между фибробластите и нервните влакна. Това откритие променя разбирането за механизмите на зарастване и отваря нови възможности за лечение.

Въпреки обещаващите резултати, експериментите са проведени върху животни, което означава, че са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди дали същият механизъм важи и при хората. Ако това бъде доказано, откритието може да доведе до нови терапии за по-добро заздравяване на рани и значително намаляване или предотвратяване на образуването на белези.