Синдромът на Уилямс: когато гените превръщат непознатите в приятели

Причината е липса на малък сегмент от хромозома 7, включващ 25–27 гена. Един от тях е ELN, който влияе върху еластичността на тъканите и води до втвърдяване на артериите. Друг – BAZ1B, оформя клетки от нервния гребен, които участват в развитието на лицето и надбъбречните жлези. Това може да обясни липсата на страх у хора със синдрома, пише BBC.

Учените търсят гена, който отговаря за изключителната дружелюбност. Основен кандидат е GTF2I. Животни без този ген стават по-социални, а при хора с негово удвояване се появяват прояви на аутизъм. Изследванията показват, че липсата му може да наруши миелина – защитната обвивка на нервите. Това забавя връзката между амигдалата (страх и емоции) и фронталния кортекс (решения и поведение). Така се обяснява защо хората със синдрома не изпитват подозрение към непознати.

Опити с мишки сочат, че медикаментът клемастин може да подобри миелина и да помогне на засегнатите. Други проучвания показват и дефектни митохондрии, които затрудняват енергията на нервните клетки.

При хора със синдрома се наблюдават повече невронни връзки и по-силно освобождаване на допамин и окситоцин – хормони на радостта и любовта. Това прави всяка среща с нов човек източник на удоволствие.

Учените смятат, че еволюцията е регулирала GTF2I, за да се постигне баланс – твърде голяма или твърде малка дружелюбност може да е опасна. Синдромът на Уилямс показва колко тясно свързани са доверието, социалността и оцеляването на човечеството.