Реформа в отбраната: Нов ред в главното командване, създаваме собствен щит срещу дронове

България води преговори със съюзниците от НАТО за засилване на охраната на въздушното си пространство и за създаване на собствена система за защита от дронове. Това обяви министърът на отбраната Атанас Запрянов по време на заседание на парламентарната комисия по отбрана.

По време на заседанието бяха приети на първо четене промените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Промените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приети на първо четене от парламентарната комисия по отбрана, са едни от най-мащабните от приемането на закона досега. Те целят да осъвременят националната система за командване и да подготвят страната за реакция при нови заплахи, включително безпилотни системи.

Нов ред за Върховното главно командване

За първи път се въвежда ясна правна уредба за организацията и дейността на Върховното главно командване (ВГК). То е орган, определен в Конституцията, който подпомага президента при ръководството на отбраната и въоръжените сили.

Министерството на отбраната ще разработи оперативни процедури за неговото функциониране. Те ще се внасят от Министерския съвет и ще се утвърждават с указ на президента. Целта е да се въведе ред, при който всяка институция знае своята роля и отговорност в случай на криза или военно положение.

„Нямаме стандартни оперативни процедури за функциониране на Върховното главно командване“, призна министърът на отбраната Атанас Запрянов. Той подчерта, че „този вакуум съществува вече 30 години“ и че е време да се въведе ред, подобен на този в НАТО.

Защита срещу безпилотни системи

Промените предвиждат и нова правна рамка за използването на оръжие и технически средства срещу дронове и други безпилотни системи. Това ще е допустимо при охрана и отбрана на военни обекти, пунктове за постоянна дислокация, формирования, техника и корабни платформи – включително извън техните бази.

Новият текст дава възможност на армията да реагира законово при навлизане на дронове във въздушното пространство, което става все по-често в резултат от войната в Украйна и напрежението в региона.

„Имаме намерение и водим преговори да поискаме усилване на охраната на въздушното пространство на България със средства на съюзниците“, заяви министър Запрянов. Той уточни, че вече са предприети действия за повишаване на наблюдението в североизточната част на страната – след като руски дрон наруши въздушното пространство на Румъния, а Полша издигна бойни самолети заради риск от нови атаки в близост до украинската граница.

Запрянов коментира и европейската идея за изграждане на обща „стена срещу дронове“, като посочи, че концепцията все още не е изяснена. „Ще се направи проект и анализ на обхвата на системата, след което ще стане ясно с какво ще участва България“, каза той.

Според министъра, НАТО трябва да надгради съществуващата противовъздушна и противоракетна отбрана със система за противодействие на дронове. „Нашите експерти вече работят по собствено виждане за такава система на наша територия. Украйна е водеща държава в борбата с дроновете и ще използваме нейния опит“, допълни Запрянов.

Координация и контрол

Законът въвежда механизъм за ясно разписани отговорности на всички участници във Върховното главно командване – кой взема решения, кой ги изпълнява и как се докладва. Така се постига съответствие с натовските стандарти, при които всяко действие е предварително дефинирано.

Образование и кадри

Сред промените е и въвеждането на нова категория във военните учебни заведения – „колежани“. Те ще се обучават по военни специалности под нивото на курсантите, но с възможност за развитие в системата на отбраната.

Създава се и електронен регистър на курсантите и колежаните, който ще улесни администрацията и проследяването на кариерното развитие на обучаемите.

Политическа подкрепа

Комисията по отбрана прие промените с 18 гласа „за“ и 2 „против“. Председателят на комисията Христо Гаджев (ГЕРБ–СДС) отбеляза, че това е първият реален опит да се запълни 30-годишният вакуум в уредбата на Върховното главно командване.

Министърът на правосъдието Атанас Славов подчерта, че отбраната е „споделена компетентност между президента, Министерския съвет и парламента“, което налага съвместна работа при изготвянето на процедурите.

Гаранции за изправността на самолетите F-16

Министърът увери, че повреденият самолет F-16 с теч на гориво скоро ще бъде върнат в оперативна готовност. „Имаме осигурен нов резервоар по рекламация. Очакваме той да бъде транспортиран до България и подменен, след което самолетът ще бъде в оперативна готовност“, обясни Запрянов.

Ремонтът ще бъде поет от компанията „Локхийд Мартин“, тъй като машините са в тригодишна гаранция. След смяната на резервоара ще се извършат облитания и самолетът ще бъде приет на въоръжение.

Финансиране и модернизация

Запрянов поиска подкрепа от депутатите парите по европейския инструмент SAFE за модернизация да бъдат извън рамката на военния бюджет. „Това ще ни позволи да ускорим модернизацията и да реализираме нови проекти“, каза министърът.

Той увери, че ако планираният бюджет се реализира, „ще има пълно осигуряване на действащите проекти“ и ще се гарантира устойчивост на българската отбрана в рамките на НАТО.