Реформаторите предлагат регресивно намаляване на партийната субсидия

Вносителите Димитър Танев, Найден Зеленогорски, Антони Тренев, Димитър Делчев, Настимир Ананиев от ДБГ и други от групата на РБ, мотивират предложението си с разчета, че годишно ще бъдат спестявани над 6.5 млн. лв.

Измененията се предвиждат в чл. 27 от ЗПП, където се въвежда регресивна скала за един получен глас, с праг от 150 000 гласа нагоре, колкото са нужни за влизане в парламента. Според скалата, на всеки 100 000 гласа "стъпка", субсидията ще се намалява с 10%, съответно от 10, 9, 8 и т.н. лева на глас, а за над 1 000 000 гласа на партиите ще се плащат само по 11 стотинки, което е по-малко от гласуваното на референдума намаляване.

Те предлагат Министерството на финансите да задържа 20% от субсидиите и да ги дава само за избори. От РБ посочват, че тъй като партиите разходват най-много средства по време на предизборната кампания – за медийни пакети, за организация на събития, наем на зали, транспортни разходи и др., то е целесъобразно част от отпускания от държавата ресурс да им се изплаща именно в този момент. Така и ще се обезпечи финансирането на предизборната кампания, и ще се спре практиката големите партии да влагат субсидията си по депозити в търговски банки.

И още едно предложение – партиите да не могат за придобиват недвижимо имущество с парите, отпускани им от държавата.

Като мярка за по-добър контрол законопроектът предвижда политическите сили освен годишните финансови отчети да представят пред Сметната палата подробна разбивка на разходите си за заплати, материали, консумативи и резервни части, наеми, сметки за енергия, вода и телефон, командировъчни, за извършени ремонти и получени консултантски, социологически и медийни услуги, за направени дарения.

Законопроектът трябва да влезе в сила от 1 януари 2017 г., а в мотивите се посочва, че въпреки намаляването на субсидиите от 12 на 11 лева на глас, 72% от участниците в референдума (2 516 791 души) са гласували "за" още по-голямо намаление и е правилно да се отговори на очакванията на обществото. В същото време субсидията трябва да е достатъчна, за да разполагат партиите със средства за дейността им, но не и средствата да се държат пари в банки за лихви, твърдят реформаторите.

Като слабост на сегашната нормативна уредба сочат изискването партиите да водят публичен регистър на дарения, договори с рекламни и социологически агенции, притежавани имоти и сделки с имоти на стойност над 1000 лв., но да няма изискване за публикуване на подробна справка на разходите им. "Във финансовите отчети на партиите, които се проверяват от Сметната палата, също не се съдържа аналитична разбивка на направените разходи. В отчетите разходите се вписват окрупнени и няма как да стане ясно за какво точно са отишли, затова, според депутатите от РБ, законопроектът дава решение и за по-голяма прозрачност на разходите на партиите, и за повишаване доверието на обществото в тях", твърдят от РБ.