Решаващ ден: Съветът на ЕС гласува да влязат ли България и Румъния в сухопътен Шенген

Решението е заложено като първа точка в дневния ред за заседанието на европейските министри на вътрешните работи в Брюксел.

Предложението на Унгарското председателство на Съвета на ЕС получи предварително одобрение от посланиците на страните от ЕС в края на ноември.

На 30 декември миналата година бе прието предложението на Испанското председателство на Съвета на ЕС за отпадане на въздушните и морските граници в Шенген за България и Румъния. Тогава единствено Австрия бе против пълното премахване на шенгенските гранични проверки за двете страни и бе решено датата за сухопътните граници да бъде определена допълнително.

В навечерието на днешното заседание Австрия съобщи, че повече няма да налага вето, а правителството на Нидерландия уведоми парламента в Хага, че се присъединява към постигнатото единодушие в Съвета на ЕС.

България и Румъния очакваха присъединяването си към Шенген от 2010 г., когато Съветът на ЕС отчете, че са изпълнени законовите изисквания. В последвалите години, въпреки тази оценка и многократните призиви на Европейската комисия и Европейския парламент, в Съвета на ЕС не бе постигнато необходимото единодушие.

Учени от БАН изчислиха, че с очакваното днес решение общият положителен финансов ефект за България ще бъде 1,63 милиарда лева годишно.

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1,63 млрд. лв. годишно ще има за България, ако се присъедини към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и индустрията за икономическото въздействие на предстоящото решение българските граждани да пътуват свободно между отделните държави членки, без да подлежат на граничен контрол, съобщиха от института.