Реципрочно! Наш дипломат отговори на руската посланичка с виц от времето на „Студената война“

-        Г-жо Поптодорова, преди ден разговаряхме с вас за доклада на Държавния департамент на САЩ по правата на човека. Повод да ви потърся отново е ироничната реакция на руското посолство от днес относно този Доклад. Изненада ли ви тя?

-        Напоследък се забелязва, че руското посолство иззема ролята и отговорностите на говорител на българското правителство. Показателно е, че това е някаква нова практика на посолството и според мен има сменен публичен стил и маниер с идването на новия посланик на Русия у нас – г-жа Елеонора Митрофанова. От първите й дни при пристигането в началото на тази година се забелязва една много припряна и типично женска онлайн активност. И много пъти е на дребно, задъхано, забързано реагиране и то по основни теми, свързани със САЩ. Пресен е споменът от нейния предшественик посланик Макаров, който беше далеч по-сдържан в публичните реакции в интернет. Той беше избрал да се държи по-солидно, както се полага на държава като Русия. Впрочем така се държи американското посолство при „подръпване на опашката“ от страна на руското посолство – няма никаква реакция оттам.

-        Как си обяснявате подобна нескрита ирония от страна на дипломатическо представителство?

-        Обяснявам си подобно поведение с няколко неща. Първото е, че за г-жа Митрофанова това е първото дипломатическо назначение в реалната дипломация. Нейният устрем и задъханост е обяснима. Защото от биографията й става ясно, че нейните предишни позиции са всъщност високи, административни, политически назначения. Опитът в ЮНЕСКО, аз тогава съм я срещала на два пъти и имам представа за публичното й поведение, е съвършено различен. Тя има далечен опит в партията на Жириновски, което също е нещо доста специфично.  Дори не мисля, че е в полза на днешните й задължения.  Наблюдаваме променен стил и маниер като цяло.

-        Руската позиция помага или пречи на управляващите у нас?

-        Опитът да се иронизира доклада изглежда доста насилен. Даже бих го нарекла куц опит за ирония. В текста са събрани в двойка двете държави – Русия и България.  Няма никакво съмнение, че целта е да се уязвят американците, ако е възможно. Но публиката е тук. Адресатът на този текст се намира тук, у нас. Друго, което се натрапва е, че в тази забързаност пуснаха някакъв виц.  Той веднага ми напомни на един друг виц, пак от студената война. Руснак бил на едно изложение и доказвал предимствата на колата „Волга“ пред американец. И му обяснява: „Виж колко е страхотна колата! Каква хубава тапицерия има“. Американецът попитал колко харчи. „Ама не, не не, ти погледни колко бързо върви и колко меко вози“, опитал да се измъкне руснакът. Американецът настоял: „колко харчи все пак?“. Руснакът го поглежда строго и вика: „А вие защо биете негрите в Америка?“.  Така, че не е ново да атакуваш по теми, далечни от повода за реакцията. Проблемът на г-жа Митрофанова е, че в Америка никога не са отричали расовия проблем. И всъщност проявите на расово насилие стигат до съд. Друга закономерност е, че емиграцията е в посока Америка, а не Русия. Включително и бягствата, както се наричаха по-рано, на високопоставени и добре информирани висши офицери от руските разузнавателни служби. Те вече не са малко на брой и са  предпочели да потърсят убежище в Америка. Обратният процес в посока Русия , като че ли, не се наблюдава. Това би било да стои на вниманието на руското посолство.

-        Какво цели г-жа Митрофанова с позицията си?  

-        Няма да спрат докладите на Държавния департамент на САЩ. Целта е местната аудитория. За съжаление руското посолство не прави добра услуга на българското правителство. Защото това е един опит да се приклещи правителството в обща ниша с Русия. И това е съвсем съзнателно и целенасочено. В текста се подкрепят дори абсурдните твърдения, че платени българи, едва ли не, са отишли и са говорили някакви неща на служители в Държавния департамент.  Аз не бих се съгласила с позицията, че едва ли не България се е превърнала в територия на титаничен сблъсък между САЩ и Русия. Аз по друг начин го разчитам. Прави се опит да се впримчи обществото. И вместо бойно поле го намирам за поле на показна акция заради местната публика. Тук има такава удобна публика, която да наблюдава този „сблъсък на титаните“. Има, разбира се, и актьорски състав, който да участва в тази постановка. За съжаление това разпределение на ролите у нас ще продължи.  Но този път вече сме  в период, в който НАТО и ЕС  са в много голяма степен „на една страница“. Има споделени оценки точно по въпросите, които се съдържат в самия доклад, а и геополитически.  Не завиждам на правителството. Заклещено е против волята си в доста неблаговиден ъгъл. Знаейки профила на новия  руски посланик, съм убедена, че ще има и следващи такива прояви. Ще има и следващи случаи.

Интервю на Катя Илиева