Около 1210 г. сл. Хр., Джървас от Тилбъри, английски духовник и учен, пътувал много из Европа, записал всичко, което бил научил при своите странствания. Трудът се превърнал в ръчно изработена енциклопедия, известна като Otia Imperialia, и в онези тъмни векове всеки подобен сборник от наука, история, политика и география бил едновременно рядък и изключително ценен. Някои записи в каталога обаче са по-необичайни от други. Третият том, например, включва раздел CXX (120 с римски цифри), озаглавен на латински: De hominibus, qui fuerunt lupi – което се превежда като „За мъжете, които бяха вълци“.

Vnum scio apud nostrates cotidianum esse, quod sic fatis hominu currentibus, quidam per lunationes mutantur in lupos, пише Джървас: „Едно нещо, което знам, че е често срещано сред нашия народ, е, че докато съдбата на хората си тече, някои се превръщат във вълци на лунна светлина.“ Средновековният автор е описал няколко конкретни примера за хора, за които е знаел, че са били засегнати от странна, трансформираща болест. Насилието, което са причинили, е опустошило отдалечени села, довело е до изчезването на деца, а оцелелите са били осакатени с ухапвания и драскотини.

Има много други писмени сведения от тази епоха за зверове, променящи формата си, и тези архаични текстове са вдъхновението, от което сценаристът и режисьор Робърт Егърс черпи за последния си филм „Върколак“. Режисьорът на „Носферату“, „Викингът“, „Фарът“ и „Вещицата“ има завладяващ и автентичен стил при създаването на истории, които са по-малко като филми и повече като пътуване към мрачни, далечни и несигурни епохи.

Егърс разкрива, че след като завършил „Носферату“ и историята за древен вампир, решил да продължи в същата посока с филми на ужасите и да направи филм за върколак. И тъй като в момента живее в Англия, решил там да протекат и снимките. „Действието се развива около 1300 година и нямаше как да отида в по-късен период, тъй като след изтребването на вълците в Англия заради търговията с овце, вече няма и легенди за върколаци на острова.“

„В континентална Европа“, продължава Егърс, „историите за върколаците се раждат от индивиди, които са извършвали толкова ужасяващи, неописуеми злини, че за хората е било трудно да ги приемат. Те са смятали, че тези неща не могат да бъдат извършени от човешки същества и ги приписват на върколаци. Вълкът се превръща в символ на Сатана в неделните проповеди. Има подобни неща във филма. Идеята за вълка като „Мрачния, който се опитва да съсипе живота ви“ е била натрапена в главите на хората.“

Робърт Егърс споделя, че връщането назад в толкова стара епоха му дава възможност да се отърси от всички съвременни клишета за върколаците. От филма му отпадат ухапването от върколак като фактор за овълчаване, както и мита за сребърния куршум. Арън Тейлър-Джонсън играе обикновен фермер, който става върколак заради проклятие. Не се знае какво точно – той е обладан и страда заради състоянието си. Също така и никой във филма няма име, освен едно куче. „Филмът на ужасите е мистерия, изпълнена с напрежение. Бавно разгръщащите се тъмни настроения ни водят към мрак и в крайна сметка към ужас. Колкото по-малко знаем, толкова по-добре.“

В „Върколак“ Арън Тейлър-Джонсън играе мъж от XIII век, застигнат от чудовищна метаморфоза. На екрана му партнират още Лили Роуз-Деп и Уилем Дефо. „Лили е сърцето на филма – преминава през огромна трансформация. Има много ясна физическа промяна в тялото и грима ѝ; тя се превъплъщава в много различен човек, много различен от нея и много различен от всеки образ, който някога е играла. Тя е съпруга на Арън, майка на няколко деца и фермер. Тя е един от най-грациозните хора във филма. А Уилем Дефо – още в трейлъра ще стане ясно, че играе ловец.“

Премиерата на „Върколак“ (Werwulf) е насрочена за 25 декември тази година.