През последната седмица два скандала на светлинни години един от друг – единият сред глобалния елит в Давос, а другият в софийски гинекологичен кабинет – ни показаха едно и също: интернет вече не е място за информация, а най-доброто скривалище за гузни съвести.

Бьорге Бренде, президентът на Световния икономически форум, изведнъж рязко „прогледна“. След месеци на категорично отричане, той внезапно си спомни, че всъщност е вечерял с Джефри Епстийн. И то не веднъж. Какво му развърза езика? Не съвестта, а изтеклите досиета в САЩ, които за разлика от нашите архиви, не горят лесно. Докато в Давос ни четат морал за етика и прозрачност, собствените им шефове се оказват оплетени в мрежи, които биха изглеждали прекалено гнусни дори за криминален роман

В същото време в София правосъдието удари поредното си дъно. Един лекар беше пуснат да си ходи, защото сайтът, в който се продавали прегледите на пациентките му, бил чужд, а IP адресите били извън ЕС.

„Хакерска атака“, вдигат рамене от прокуратурата. Удобно, нали? Когато камерата в кабинета ти започне да предава на живо към порно сайтове, вината никога не е в човека с ключа, а в някой мистичен „хакер“ от другия край на света. В България „чуждото IP“ се превърна в универсалното оправдание за всяко разследване, което не трябва да стигне до края.

Тук идва и голямата плашило – AI. Докато ние се притесняваме дали алгоритмите ще ни оставят без работа, престъпният свят вече ги впрегна, за да ни оставя без достойнство. С Deepfake технологиите и автоматизираното разпространение на клипове става почти невъзможно да разбереш кой те е нападнал.

Но истинският проблем не е в изкуствения интелект, а в естествената неграмотност на институциите. МВР и прокуратурата стоят като втрещени пред всяко прокси или криптиран чат. За българското правосъдие интернет си остава „онова нещо с кабела“, което се вади като аргумент само когато трябва да се пусне „наш човек“ на свобода.