Романтика, зарината в боклуци: Цената на къмпингарската свобода

Ако случайно сте се разхождали край къмпинг Корал или сте се опитали да стъпите боси край Царево, без да се натъкнете на фекален капан, сте извадили огромен късмет. Уви, като сред всички други почиващи, и сред къмпингуващите все по-често се срещат безотговорни мърлячи.

Закон има. Наредба – не

През юни 2019 г. Народното събрание прие поправки в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), които забраняват къмпингуването извън регламентираните места – морските плажове, пясъчните дюни и официалните къмпинги. Поправките възложиха на четири министерства (туризъм, екология, регионално развитие и земеделие) да приемат наредба до януари 2020 г., с която да се уредят условията за временно къмпиране в зони „А“ и „Б“.

Януари 2020 г. мина, после още няколко години, наредба  – не. Проект от 2022 г. бе оттеглен след масови възражения. През 2021 г. Върховният административен съд отмени опит на Община Царево да наложи свои собствени правила – защото няма правомощия. Дори Шабла, една от малкото общини, опитала да предложи легални решения с достъпни зони за къмпингуване, също бе блокирана от липсата на национален регламент.

Лято 2025: нов проект, нов скандал

На 1 юли 2025 г. беше публикуван нов проект на наредба. Според Министерството на туризма, идеята не е пълна забрана, а въвеждане на ред. На теория – добре. Но не така мислят от Българското кемпер общество (БКО).

Според БКО:

Наредбата ще разрешава къмпинг само на одобрени от кмета места – включително частни имоти.

Такива места не съществуват в момента, което прави регламента равен на пълна забрана.

Въвежда се административна тежест дори за частни терени.

Организацията настоява за:

* Ясни дефиниции за временно къмпингуване
* 72-часово свободно къмпингуване
* Облекчен режим за „кемпер-стопове“
* Приложение за регистрация
* Такса „смет“ и еко изисквания
* Наръчници и стимули за общините

Призивът на БКО е „Искаме регулация, не забрана!“

За сравнение – какво се случва на юг?

Гърция официално забрани дивото къмпингуване още през 1976 г., но доскоро го гледаха с едно затворено око. През 2025 г. обаче новите закони 5170/2025 и 5209/2025 промениха всичко:

Забранено е:

* Разпъване на палатка, тента, хамак или спален чувал извън лицензираните къмпинги

* Паркиране на кемпери и каравани в обществени зони (вкл. плажове, гори, археологически обекти)

* Дори обяд с масичка в подобна зона се счита за нарушение

Санкции:

* Минимум 300 евро глоба

* До 3000 евро и 3 месеца затвор при повторно нарушение

* До 5 години затвор в Натура 2000 зони

Контрол:

* Редовни патрули от полицията и пристанищните власти

* Глоби и върху частни имоти, ако не са регистрирани като къмпинг

А в България?

Какво правиш, когато не можеш да разпънеш палатка в Гърция? Разпъваш я на Корал. Или на Юг. Или в гората при Дуранкулак. Избор – бол.

За какво първо се сещате, когато чуете за къмпинг Корал – за сърфисти или натуристи? За никого не е тайна, че днес мястото е по-известно не с условията, а с отсъствието им. Храстите се използват по предназначение – и това се усеща.

Къмпинг Юг е още по-дързък: тоалетните са изградени директно върху забранени пясъчни дюни. Закони?! Какви закони?

Царево – пълна палатково-караванна анархия. Без такса, без инфраструктура, без контрол. Всеки прави каквото иска, общината гледа.

Дуранкулак – северният рай се е превърнал в кочина. Извинявам се за израза, палатките не ми пречат, но фекалиите и боклуците превземат все по-голяма площ от гората. А общината? Тя просто не съществува – не събира такса, не забранява, не контролира, спи.

Какво правят институциите, когато дивото къмпингуване излезе извън контрол?

Иван Виделов, директор на дирекция "Контролна и инспекционна дейност" в Министерството на туризма, коментира за ФрогНюз:

„Към момента контролът, който упражняваме, е ограничен само до територията на плажовете. Най-често нарушения се установяват на Корал, Иракли и Карадере. Проблемът не е в хората, които просто си почиват. Къмпингуването на самия плаж е забранено и, предполагам, ще остане така.

Нашите инспектори следят да няма палатки и нерегламентирани обекти на самата ивица. Извършваме цялостно обследване на терена, но големият проблем си остава замърсяването. Личното ми мнение е, че голяма част от така наречените „диви къмпингари“ избират този начин на почивка, за да спестят разходи, но в замяна оставят след себе си сериозно количество отпадъци.

Има и хора, които наистина търсят уединение сред природата, но дори тогава виждаме палене на огньове, самоделни биваци и катуни, което създава допълнителни рискове. Наредбата, която трябва да регламентира този тип къмпингуване, е в заключителна фаза и очакваме нейното приемане. До тогава нашите правомощия се ограничават до плажната ивица.

Според мен все още не сме дорасли до модела на къмпингуване, който се практикува в Западна Европа.

По-близки сме до това, което виждаме в Гърция, и е време и тук да се създаде ясен ред: определени зони, регламент за почистване, контрол върху паленето на огън. Ще дам пример с Корал. Плажът сам по себе си е добре поддържан, благодарение и на хората, които го ползват. Но ако се разходите встрани, ще видите биваци с огньове всяка вечер и е въпрос на време да се случи нещо сериозно.

Проверките са регулярни и, макар мнозина да не са доволни от присъствието ни, резултатът е, че се изнасят в прилежащите гористи терени, които вече попадат под отговорността на общината и РИОСВ.

На Корал има и друга практика, някакви хора са си сложили тенти и отдават бунгала извън територията на плажа, което е нарушение, тъй като нямат право да предлагат подобни услуги. Там минаваме регулярно и с колеги от полицията и съставяме актове.

В Дуранкулак основният проблем е същият – къмпингуване върху самия плаж. Успяхме да изместим почиващите от ивицата, но чистотата остава сериозно предизвикателство. Всяко лято теренът е осеян с отпадъци, оставени от къмпингуващите, включително гости от северната ни съседка.“

С други думи, докато чакаме държавата да уреди наредбата, ведомството на Виделов действа в рамките на ограничените си правомощия – главно по плажовете. А отвъд тях... „вече е работа на общините и РИОСВ“, както сам признава.

Къмпингарската свобода свършва там, където започва чуждият уреден плаж и нечий последен залив без бутилка в него. Или ще го проумеем, или ще загубим всичко. Не се иска много – само малко култура, няколко контейнера и институции, които не се правят, че не виждат.

Констанца Илиева