Росенец не е ключът от бараката - комисия „Чекмеджето“ е

Добре, приемаме, че Ахмед Доган ще отиде в комисията или ще намери някакъв начин за комуникация с нея. И ще стане ясно, че той не е собственик на въпросния имот, а ползвател от време на време. Всичко ще е законно, но няма да звучи ОК. Това отдавна не върши работа, защото самата комисия е нещо като другарски съд, който зове за морал. Не е лошо, но е поостаряло като метод за обществено въздействие.  

Доган едва ли се притеснява от въпросите на комисията, защото зад него стоят поне 600 000 души в България, Турция и други страни. Освен президентът Радев никой друг не може да се похвали с такава подкрепа, при това повече от 30 години.

Тези, които защитават Доган имат един безспорен контрааргумент: „А защо няма комисия „Чекмедже“? Няма и за онези над 60 милиона, които Васил Божков твърди, че е дал за Борисов през ексминистър Горанов. Разследва се дали Божков е финансирал протестите, но не се разследва даването на десетки милиони за такса "спокойствие". Бившият премиер все още обикаля свободно държавата, а не е извикан да обясни кой и защо разпореди десетки милиарди да заминат в (не)известна посока. Росенец може да е дразнеща тема, но в казуса „Чекмедже“ е събрана цялата същност на модела на управление, който запрати България на дъното на Европа. Доган може да е наричан вдъхновител на този модел, но всъщност Борисов е продуктът на проект на задкулисието, което от Луканово време инжинерства в управлението на страната. Борисов е и изпълнител на кукловодите още от времето като главен секретар на МВР, през кмет на София до премиер. Той осъществи топлата връзка на изпълнителната власт с прокуратурата и най-вече с лицето Иван Гешев.  

Комисията е нещо като борбата на Робин Худ в Англия между XII и XIII век срещу богатите и самозабравилите се представители на властта и приемането на Великата харта на свободите през 1215 г., известна като Магна харта, която ограничава правата на кралската власт и гарантираща правата на гражданите. Разбойникът от Нотингам изразява емоционалните противоречия между бедни и заможни, а Хартата за първи път в света гарантира определени, ако не всички, свободи.

И у нас е имало смели хайдути Робинхудовци, но сме си нямали Магна харта, което е съществена разлика… Затова и Раковски и Левски, ако позволите такова сравнение, стигат до прозрението, че не рязането на зелките на омразни представители на Портата ще донесе избавление на българите, а отхвърляне на деспотичната система. Да не повтарям думите на Апостола за чистата и свята република - знаете ги.

За да се случи дворецът на Росенец всички институции са дали своя принос. Много подписи са сложени.

Трябва по-задълбочено да анализираме какво се случва в държавата и кой кой е. Не от позицията какво ни харесва и какво – не, а от ситуацията и възможните реакции.

Ахмед Доган е личност и политик със сложно присъствие в българската действителност. Той върна ордена „Стара планина“ заради връчването му в един указ заедно с Васил Мръчков, главен прокурор по време на възродителния процес. Българското общество не възропта срещу президента Първанов, който извърши тази дивотия, нито срещу Мръчков, който, видите ли, бил добър юрист. И Вишински е бил добър юрист и дипломат, знаел е четири езика, но милиони са минали през лагерите, а други са ликвидирани с негово участие.  

От години остро критикувам действията на Ахмед Доган и негови съратници. Не вярвам в митологизирания „етнически модел“, на който той бил създател. Няма бащи, майки и стринки – има обикновени граждани, които живеят заедно в добри и лоши времена. Не харесвам и бабуването от страна на ДПС на не едно и две правителства, както и неколцина от ръководството на движението, които са се взели насериозно и се опитват да дават акъл на цялата нация до доста нагъл начин. Знам обаче, че това е логичното поведение на всяко малцинство по света. То все се бори за оцеляване. Което обяснява и позицията на САЩ спрямо Доган, която е повече мълчаливо въздържане, отколкото директна критика. Ще откриете тази въздържаност в годишните доклади на Държавния департамент за правата на човека, както и на депешите от Брюксел.

А нима не знаем, че политиците ни стъпват в смесените райони само по време на избори и то с идеята за сделки за гласове. Това капсулира хората, те застават зад своя водач или водачи като връзка с държавата-мащеха. Вижте колко сърдечно бе посрещнат президентът Радев в Родопите преди дни – защото хората са зажаднели за внимание, някой да ги чуе.

Отношенията на Турция с НАТО и САЩ се промениха драстично в последно време. Това превърна България във важна страна от процесите на Балканите и Близкия Изток. Вашингтон гледа на нас вече по друг начин. Може някои да дърпат чергата към Русия и Евразийския проект, но реалностите са други и ние трябва да се съобразяваме с тях. Винаги е било така.

Вълната на ислямизация и „производството“ на радикализъм под различни форми отдавна е заляла съседна Турция. Това е огромна опасност за нас. Някой трябва да спира това влияние и да опази българските мюсюлмани от тази отрова. И това се прави.

Действията на „Демократична България“ през миналото лято и създаването на комисията „Росенец“ имат своето значение. Те са като будилник, който ни разбуди да започнем да се ровим в корените на модела, който изкриви до неузнаваемост т.нар. демократичен преход. Да ни накара всички заедно - и българи, и турци, арменци, евреи, власи, помаци и пр. да променим законовите възможности за злоупотреба с власт, обществено положение и превземане на институциите. Ако в съда един ден бъдат предоставени убедителни доказателства, че резиденцията на Росенец е незаконна, нека тя бъде преустроена в детски лагер, санаториум или друго полезно нещо, както правят в Италия, например.  

Огнян Стефанов