Румъния избира президент. Ще завие ли към крайната десница и "следващата Мелони"?

Постоянният избирателен орган обяви, че към 31 октомври в избирателния регистър са вписани 19 002 912 граждани с право на глас.

Малко над 18 милиона румънци имат право на глас, а живеещите в чужбина гласоподаватели са над 989 000 души. Гласуването в диаспората зад граница започна още в петък. 

Сред тях са над 1,1 млн. млади хора, които за първи път ще имат право да гласуват на президентски избори.

Тези, които са в избирателната секция в 21:00 ч., както и тези, които са на опашка пред избирателната секция, могат да упражнят конституционното си право най-късно до 23:59 ч.

На първия тур на президентските избори в бюлетината са включени 14 имена. 13 кандидати обаче се борят за мястото в двореца Котрочени.

Това е така, тъй като Лудовик Орбан, кандидатът за президент на Румъния от „Силата на десницата“, обяви твърде късно, че се оттегля от надпреварата за държавния пост. 

 
Най-младият кандидат за президент на Румъния е на 37 години, най-възрастният - на 66. 

За президентските избори в страната са създадени 18 968 избирателни секции. В диаспората са открити 950 избирателни секции - с 35 повече, отколкото на изборите за Европейски парламент през лятото.

Най-много избирателни секции има в Италия (и Малта) - 158 секции, Испания - 147 секции, Обединеното кралство - 107 секции, Франция (и Княжество Монако) - 68 секции, Република Молдова - 59 секции, САЩ - 48 секции, Белгия - 29 секции, Нидерландия - 21 секции.

В Букурещ успоредно с първия тур на президентските избори се провежда и местен референдум. Жителите на града с население близо два милиона души са поканени да отговорят на три въпроса, отпечатани на три отделни бюлетини.

Резултатите от референдума трябва да станат ясни на 28 ноември, а от първия кръг на президентските избори - още на 25 ноември. Балотажът е на 8 декември.

До балотаж се очаква да стигнат социалдемократът Марчел Чолаку и Джордже Симион от крайнодесния "Алианс за обединение на румънците". Според социологическите проучвания, на първия тур Симион ще е втори. Ако, обаче, той спечели на балотажа, Румъния ще стане поредната държава в Европа, където крайнодесните имат най-голяма подкрепа.

Ултранационалистическият кандидат-президент на Румъния Джордже Симион има два модела за подражание, които се надява да са печеливша формула: Италианският министър-председател Джорджия Мелони и новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп, пише Politico.

„Ние сме нещо като партия на Тръмп“, казва 38-годишният лидер на партията „Алианс за обединение на румънците“ (AUR), но „неслучайно съм щастлив, че моята партия е в едно политическо семейство с Мелони“.

Твърдо десният министър-председател на Италия възвърна „надеждата на италианците... в европейския проект“, заяви Симион в интервю за Politico. „Това, което видяхме, е... мелонизация“ на Европа, каза той.

А сега, добави той, „повярвайте ми, ще има и симионизация“.

Румънците се отправят към избирателните секции днес за първия тур на президентските избори в страната, на които един срещу друг се изправят 13 кандидати. Те се провеждат в критичен момент за Румъния, която е изправена пред зеещ дефицит и продължаващата война на Русия в Украйна, която бушува на границата ѝ.

Залогът е позиционирането на Румъния в ЕС, като победата на Симион ще наклони баланса на силите в блока още повече надясно и ще затвърди по-широката тенденция демокрациите да се ориентират рязко към твърда дясна политика. Въпреки че Букурещ е известен с корупцията си, той отдавна е смятан за надежден партньор в НАТО и бастион на ЕС в региона.

Симион, който се е занимавал с политическа дейност, агитирайки за обединение на Румъния и Молдова, и в момента е на второ място в проучванията след левоцентристкия министър-председател на страната Марсел Чолаку, обеща да остане лоялен към НАТО и да работи за реформиране на ЕС отвътре, ако бъде избран. Това е подобна тактика, възприета от Мелони след изборната ѝ победа миналата година.

Но други кандидати, включително Елена Ласкони, реформаторски кандидат, който се доближава до Симион, го заклеймиха като „екстремист“. AUR придоби известност по време на пандемията от Covid-19, благодарение на платформата за борба с ваксините, а през 2022 г. партията си навлече и критики, след като нарече задължителното обучение по Холокоста в румънските училища „маловажна тема“.