Румъния потвърди случай на хантавирус, Чехия следи американски лекар за ебола

От здравния институт уточняват, че става дума за щамове на хантавирус, които циркулират в Румъния и Европа, и подчертават, че случаят няма връзка с огнището на Андийския щам на вируса, установено на борда на круизния кораб „Хондиус“. Този щам се среща единствено в Южна Америка.

Още в петък беше съобщено, че пациент от Окръжната болница в Арад е дал положителен PCR тест за хантавирус. Според властите мъжът, който е на около 25 години, е живял в психиатрична клиника през последните близо три години и не е пътувал извън страната. Той е бил приет в спешното отделение на 8 май с висока температура.

По данни на Националния институт за обществено здраве в периода 2023 – 2026 г. в Румъния са регистрирани общо 15 случая на хантавирус.

В същото време от Чехия дойде новината, че американски лекар, който е бил в контакт с вируса Ебола в Уганда, е приет в болница в Прага. Медикът не проявява симптоми на заболяването, но ще бъде хоспитализиран превантивно и поставен под наблюдение. От чешкото Министерство на здравеопазването съобщиха, че той ще бъде лекуван в Университетската болница „Буловка“ при „строги мерки за безопасност и противоепидемичен контрол“.

От ведомството уточняват, че лекарят ще остане в изолация в продължение на три седмици, като рискът от разпространение на вируса сред обществото е „нулев“.

Ново огнище на смъртоносната болест избухна през май в Демократична република Конго, като малък брой случаи бяха регистрирани и в съседна Уганда. В неделя Световната здравна организация обяви епидемията за глобална извънредна ситуация в областта на здравеопазването. По данни на генералния директор на СЗО към вторник жертвите на последната вълна на заразата са над 130 души.

Американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) работят по евакуацията на американски лекари, които са били изложени на риск от заразяване по време на лечение на пациенти в Конго и Уганда.

Чешкото здравно министерство съобщи още, че други американски здравни работници са били транспортирани в Германия. Един американски лекар, дал положителна проба за Ебола, ще бъде лекуван в берлинската болница „Шарите“.

Какво е хантавирус и какво е Ебола?

Хантавирусите са група вируси, пренасяни основно от гризачи като мишки, плъхове и полевки. Те могат да причинят тежки заболявания при хората, въпреки че не се предават лесно между тях – подобни случаи са изключително редки и се срещат главно в Южна Америка.

Заразяването става най-често чрез вдишване на прах, замърсен със засъхнали урина или изпражнения на заразени гризачи. Риск има при почистване на мазета, тавани, плевни и необитаеми помещения. Инфекция може да се предаде и при директен контакт със замърсени повърхности или, макар и рядко, след ухапване от гризач.

В Европа и Азия хантавирусите причиняват хеморагична треска с бъбречен синдром – заболяване, което започва с висока температура, втрисане, главоболие и болки в гърба, а в по-тежки случаи може да доведе до бъбречна недостатъчност. Смъртността варира между 1% и 5% в зависимост от щама.

В Северна и Южна Америка се среща по-опасната форма – хантавирусен белодробен синдром. Той първоначално наподобява грип, но може бързо да премине в тежък задух и натрупване на течност в белите дробове. Смъртността достига 35% – 40%.

Инкубационният период обикновено е между една и пет седмици. Специфично лечение срещу хантавирус няма, а терапията е насочена към овладяване на симптомите и поддържане на жизнените функции. Масова ваксина срещу вируса засега не е одобрена в Европа и САЩ.

Ебола е значително по-страшна. Това е един от най-смъртоносните вируси, познати на човечеството, като смъртността при някои епидемии е достигала до 90%. За разлика от хантавируса, Ебола се предава лесно от човек на човек чрез директен контакт с кръв и телесни течности на заразен.

Смята се, че естествен носител на вируса са плодоядните прилепи. Първоначалното заразяване обикновено става при контакт с инфектирани диви животни, а след това вирусът се разпространява между хората чрез кръв, повърнато, урина, слюнка и замърсени предмети. Особено висок риск съществува при контакт с телата на починали от болестта.

Ебола не се предава по въздушно-капков път, но заразата е изключително опасна за хора, които се грижат за болни без защитни средства. Инкубационният период е между 2 и 21 дни, като заразеният не предава вируса преди появата на симптоми. Заболяването започва внезапно с висока температура, силно главоболие, мускулни болки и отпадналост. В по-късен етап се появяват повръщане, диария, увреждане на органите, а при тежките случаи – вътрешни и външни кръвоизливи.

През последните години медицината постигна сериозен напредък в борбата с вируса. Вече съществуват одобрени терапии с моноклонални антитела, които значително увеличават шансовете за оцеляване при ранно лечение. Разработени са и ефективни ваксини, използвани за ограничаване на огнищата чрез ваксиниране на контактните лица около заразените пациенти.