Румен Гълъбинов за ФрогНюз: Пропагандата срещу еврото тече от 3 г., а от еврозоната полза имат всички

Това каза пред ФрогНюз икономистът Румен Гълъбинов.

Ето цялото интервю:

Категоричен ли сте, че от 1 януари догодина България ще въведе еврото – конвергентният доклад, ако искането за такъв не се е оттегли от правителството ни, ще е положителен, ще ни допуснат в еврозоната?

Имаме всички шансове за такова положително развитие. От последните данни за инфлацията виждаме, че продължаваме да изпълняваме критерия от Маастрихт за инфлация. По отношение на бюджетния дефицит, ние сме под 3% за миналата година и бюджетите за 2025 г. и 2026 г. са направени така, че също да сме под 3%. По отношение на лихвените проценти – те са стабилни. Валутният ни курс е фиксиран – това идва от валутния борд. Няма промяна във фиксирания курс на еврото – той продължава да е 1.95583 лева, както е в закона. Няма законодателна промяна и не се предвижда такава. Освен това, имаме доста прилично ниво на дълга. Дори и в годините напред нашата дългова експозиция да се увеличава, за четирите години - 2025, 2026, 2027, 2028 г., оставаме на ниво около 30% съотношение между дълг държавно управление към брутен вътрешен продукт. Това пък е два пъти по-ниско, отколкото е Маастрихтският критерий от 60%. Дори и дълговата експозиция да се увеличава, ние не отиваме застрашително към високи нива.

Има много страховете, които бяха насадени от анти-евро пропагандата. Трябва ни държавна информационна и комуникационна кампания за въвеждането на еврото, защото обратната кампания работи вече повече от три години. Чакаме да започне еврокампанията, която до края на годината ще протича 6 месеца. Разбира се, тя трябва да продължи и след влизането ни в еврозоната, защото ще има въпроси, които днес не можем да предвидим.

Ако тръгнем по твърденията на анти-евро пропагандата, един от митовете е, че цените ще станат двойни – настоящата цена в лева просто ще бъде в евро, съответно ще бъде двойно по-висока. Това вярно ли е?

Не, не е. Това не е стана и в Хърватия. Колкото и непрекъснато Хърватия да се дава като негативен пример, трябва да знаем, че там не е имало двойно нарастване на цените. Ако в Хърватия има по-висока инфлация за миналата година, около 4,8% годишно, там за последните две години доходите са се увеличили с над 15%. Този процес винаги има две страни.

В България ще продължи увеличението на доходите, това е несъмнено. Това е предвидено и в бюджета за тази година, и в бюджетите за следващите три години. И през последните 3 години има по-високи цени – и без еврозона, и без евро. Връзката между еврозоната и цените не е директна и не е пряка. Много е важна политиката по доходите, важно е увеличението на стандарта на живот и увеличението на покупателната ни способност – с наличните доходи да можем да продължим да купуваме все повече неща и да потребяваме повече. За българската икономика вътрешното потребление е от голямо значение. Българският брутен вътрешен продукт расте през последните години основно заради ръста на потреблението и на вътрешното търсене. Затова е важно балансът да е в полза на доходите, а не на цените.

Друго твърдение, е че имотите ще поскъпнат, същото важи за автомобилите – говори се за поскъпване при всякакво движимо и недвижимо имущество с над 20%. Има ли основания за такива прогнози?

За последните 10 години – между 2014 и 2024 година, цените на имотите в София, в столицата, са се повишили средно с по между 8 и 10% годишно. Хора, които са си купували имоти през 2014 година, през 2024 година са продали апартаментите си на двойно по-висока цена – особено ново строителство и в квартали с добра локация. Това е фактологията на процесите без еврозона и без евро – цените са се качили два пъти за 10 години. След влизането в еврозоната не се очаква някакъв драстичен спад в цените на имотите. Напротив – може би ще продължат постепенно да растат. Така е и в другата част от Европейския съюз – има държави, в които става наистина непосилно да купите имот за собствени нужди, например заради туризма, или заради живеенето под наем, или инвеститори, които идват и придобиват имоти. 

Споменавайки туризма, как ще се отрази въвеждането на еврото в туристическия сектор? От една страна, знаем, че когато българите пътуват в чужбина, плащат в евро или в местната валута в държавата, в която отиват. От друга страна, туристите от чужбина, които идват в България, имат удобството да се възползват от плащане в евро предварително - пакетно. Има го още плащането с карта или с някое от приложенията за плащане с телефон. Ще донесе ли еврото улеснения за бизнеса?

България влезе в сухопътния Шенген от тази година, бизнесът вече усеща по-големия пътнико- и товаропоток. Има много повече товарни превози през България. Ако България влезе в еврозоната следващата година, това ще доведе и до много по-големи обороти в пътникопотока – и входящ за, и изходящ от България. Това ще са туристи, транзитно преминаващи хора през България. Ще се отрази също в повече транспортни услуги като цяло, ще се отрази и в по-голяма търговия – България ще има със сигурност по-голям търговски оборот покрай по-големия пътникопоток.

От това полза имат всички – и българският бизнес, който се занимава с търговия, и транспортът, и туризмът, и държавата, защото ще нарастват оборотите за събиране на ДДС. Това предполага по-голяма събираемост на данъци в държавата, което е от полза. С влизането в еврозоната България става все по-предпочитана дестинация не само за туризъм и временно пребиваване тук, но и за инвестиции. Еврозоната ни изравнява като условия с другите държави по отношение правенето на бизнес и привличането на инвестиции.

Очаквате ли затруднения при по-ниско квалифицираните хора относно използването на новите евробанкноти и монети, както и по отношение разбирането на превалутирането и техническите процеси?

На българските евробанкноти ще пише на кирилица – 5, 10, 20, 50 евро и т.н. Преходният период, когато цените ще бъдат в лева и в евро, ще даде възможност на хората, които са по-малко осведомени, да могат лесно да правят съпоставка между лева и еврото и лесно да калкулират през централния курс, който остава непроменен. За определен срок ще се издават касови бележки и фактури и в лева, и в евро.

Всичко това е една технологична, административна и организационна подготовка, която е тепърва предстои и която трябва да се направи. Тя е част от процедурата на въвеждането на еврото у нас. Толкова нужната информационна кампания е грижа на държава – инициативата за нея трябва да дойде от държавата.

Интервю на Илияна Маринкова