Румяна Ченалова: Липсва анализ и оценка на извършеното тестване досега. Няма и прогноза

Само за сравнение. В Германия, по данни на института Р. Кох от тази седмица се правят 100 000 теста на ден в 170 лаборатории. Спрямо населението, в България би трябвало да се правят 8000 теста дневно, ако искаме да сме като немците по отношение на разкриване и изолация на заразените.

МЗ, обаче не обяви броя на тестваните хора. Броят на тестовете и брой тестваните хора са две различни неща. Поради това, че PCR тестът е с чувствителност около 70% и поради несигурността в начина на вземане на пробите и транспортирането им от страната, тестовете на едно и също лице, често се правят по два и дори три пъти. На лицата с положителни проби по правило се правят по няколко теста, за да се установи дали са излекувани. Може да се предположи, че общият брой на тестваните хора е значително по-малък от броя на тестовете.

От съобщението на МЗ се вижда, че почти 1/3 от тестовете са направени в частни лаборатории, срещу заплащане от страна на пациента, което обикновено е в размер между 100 и 150 лева. Една частна лаборатория е направила дори повече тестове от ВМА. Самата ВМА в началото на март обяви цена от 200 лева за „тест по желание”.

Другия интересен факт, който оповестен от министерството на здравеопазването е, че ВМА е направила и 1250 бързи теста, факт, който до сега не е бил споменаван от шефа на болницата, въпреки, че дава средно по две пресконференции дневно.
На една от пресконференциите шефът на ВМА, ген. Мутафчийски обяви този вид тестове за „неблагонадеждни”, аргументирайки се с това, че са направили 10 теста и половината дали грешни резултати”.

Нещо повече, в интервю за БТВ на 26 март той каза: Няма да позволя търгаши да подведат държавата да похарчи милиони за негодни тестове в нечии интереси. "Смисълът на бързите тестове е търговски. Той е бизнес смисъл. Не е медицински", подчерта шефът на ВМА и председател на Националния оперативен щаб.
Надяваме се ген. Мутафчийски да предостави информация за тези 1250 „неблагонадеждни” теста, които са направени във ВМА. Например колко от тях са били позитивни за IgG и IgM, колко отрицателни, на какви категории лица са били правени. Предвид „търгашеския характер” на тестовете е добре да бъдем информирани какъв брой бързи тестове е купила ВМА, на каква цена и от коя фирма.

В информацията на МЗ няма никакви подробности и анализ на това как тестването е разположено във времето, какъв е броя по пол, по възраст по общини и области, колко от тестовете са повторени, в колко случаи са получени противоречиви резултати, колко взети проби са върнати без да е направен тест и др.

Освен, че липсват подробни данни, липсва анализ и оценка на извършеното тестване до сега. Няма и прогноза за следващите дни, седмици и месеци. Ще се увеличава ли броят на тестовете и броят на лабораториите, и географския им обхват, ще закупи ли държавата повече тестове или хората ще си ги плащат сами?
Най-вероятно е здравното министерство да не разполага с такава информация, защо иначе ще я крият?

Румяна Ченалова, Фейсбук