„Ако ситуацията продължи така, отново ще имаме глобално увеличение на цените от поне 25–30%, с всички последици за световната инфлация при храните, които видяхме през 2022 г.“, заяви украинският министър на земеделието Тарас Висоцки.
Украйна обичайно изнася над 90% от земеделската си продукция по море. Сега обаче корабите избягват украинските пристанища заради засилените атаки в Черно море, пише Politico.
Само през първите девет дни на август страната е изнесла 463 хил. тона зърно – около една трета от обичайния темп, посочва Висоцки.
Корабите отказват да влизат в Одеса
Нито един кораб за превоз на зърно не е влизал в пристанищата около Одеса от края на юли, въпреки че те официално остават отворени.
Тогава руска ракета порази кораб, превозващ царевица, след като той напусна пристанище. Десет души на борда загинаха, а плавателният съд потъна седмица по-късно.
След атаката екипажи отказват да плават до украинските пристанища, а корабни компании са преустановили услугите си.
„Корабособствениците и екипажите просто се страхуват. Те изобщо не са готови да изпращат корабите“, казва Висоцки.
Проблемът може да стане още по-сериозен през есента. До ноември, когато бъде прибрана новата реколта, Украйна рискува да остане без достатъчно складови площи за зърното, което не успява да изнесе.
Киев поиска 220 млн. евро от ЕС
Украинското правителство е поискало от Европейската комисия 220 млн. евро спешна помощ за земеделските производители.
Средствата трябва да подпомогнат малките и средните стопанства чрез субсидиране на банкови кредити. Целта е производителите да могат да задържат зърното си до възстановяването на износа, вместо да бъдат принудени да го продават на загуба.
Европейската комисия е потвърдила, че е получила искането, но засега не е съобщила дали помощта ще бъде предоставена.
Финансовата подкрепа обаче може само да спечели време. Основният проблем остава възстановяването на корабоплаването.
Алтернативата през Европа е скъпа
Заради проблемите в Черно море Киев отново търси сухопътни маршрути. Украйна води разговори с Румъния, Полша, Унгария, Словакия и Молдова за увеличаване на транзита.
Този вариант обаче е значително по-скъп. Според Висоцки превозът с влакове и камиони увеличава разходите с между 50 и 70 долара на тон.
При високите цени след началото на пълномащабната руска война срещу Украйна през 2022 г. износителите са могли да поемат допълнителните разходи. При сегашните цени това вече не е рентабилно.
Проблеми има и с основния алтернативен маршрут през Румъния. Ниското ниво на Дунав ограничава количеството товари, които могат да достигнат до черноморското пристанище Констанца.
Полша не иска повторение на кризата със зърното
Увеличаването на сухопътния износ носи и политически риск. Предишният голям приток на украинска земеделска продукция предизвика протести в Източна Европа.
Особено силно беше недоволството в Полша. Местните земеделци твърдяха, че украинското зърно, което трябва да преминава транзитно към други пазари, остава в страната и понижава цените.
През 2023 г. Полша забрани вноса на украинско зърно. Подобни ограничения въведоха Унгария и Словакия.
Сега Варшава заявява, че забраната остава. „Правим всичко възможно да запазим ембаргото“, заяви полският министър на земеделието Стефан Краевски.
В същото време Полша е готова да помогне на Украйна с транзита. От полското външно министерство подчертават, че разговорите с Киев са единствено за транспортиране на украинското зърно през страната към трети държави, а не за продажбата му на полския пазар.
Полските фермери не вярват на гаранциите
Киев също настоява, че не иска допълнителен достъп до европейския пазар. Квотата за украинска пшеница в ЕС в момента е 1,3 млн. тона годишно.
Въпреки уверенията недоверието сред част от полските земеделци остава.
Густав Йендреек, председател на Земеделската камара в Люблин и един от организаторите на предишните блокади по границата, твърди, че част от пратките, регистрирани като транзитни, всъщност остават в Полша.
Полското правителство последователно отхвърля тези обвинения.
На въпрос дали вярва, че новите количества украинско зърно действително ще преминат транзитно през страната, Йендреек отговаря категорично: „Изобщо не вярвам“.
Така Украйна се оказва притисната между опасния морски маршрут, ограничения капацитет по Дунав и политически чувствителните сухопътни коридори през ЕС. Ако износът не бъде възстановен преди прибирането на новата реколта, проблемът може да излезе извън украинските граници и отново да се отрази върху световния пазар на храни.
