Руслан Трад: Въпросът за противопоставянето на Русия и помощта за Украйна не е военен, а екзистенциален

Руслан Трад, журналист, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

През последната година както аз, така и други, коментирахме неколкократно половинчатата помощ за Украйна - онази военна помощ в размер, който би попречил на украинските въоръжени сили да преминат в настъпление и да замразят ситуацията на фронта, като в същото време не позволят на Русия да победи. Участвалите в процеси, свързани с подпомагане на украинската армия, знаят добре проблемите и политическото късогледство.

Доставките на самолети закъсняха, снаряди и различни ракети, бяха изпращани късно, в това число и танкове, напълно ненужни при отбрана, но необходими през лятото на 2022 г. по време на настъпление. Примерите са много.

Войната продължава вече две години и няма изгледи да спре скоро. Руската федерация получава редовни доставки на снаряди от Северна Корея и ракети и дронове от Иран. Китай дава глобалния гръб на Москва, а фронтът и противопоставянето на западните страни е отдавна извън Киев. Доказателство за това е все по-честото и видимо противопоставяне между украинските специални части и руските наемници в Судан, където Киев подкрепя правителствените сили, а Москва паравоенните структури, воюващи срещу армията. За последната седмица и половина, руската армия извърши над 1500 атаки по фронтовите линии в Украйна. Тези нападения не се отблъскват с потупване по рамото и думи на солидарност.

Когато в подобна ситуация през 1940 г. Великобритания просто изоставя Франция и евакуира армията си от континента, оставяйки французите да се справят сами с Германия, Париж не прояви сегашния украински стил. Тя не просто веднага капитулира, а законно преминава на страната на Хитлер чрез режима във Виши, при това с подкрепата на мнозинството французи, които помнят британското предателство. Това беше прието нормално в Западна Европа и САЩ, а Виши става легитимно правителство на Франция, с установени дипломатически отношения.

Може би, ако Украйна се беше предала на Русия, някои от западните съюзници също щяха да я посрещнат с разбиране - но украинците вече втора година нарушават всички планове, и то не само на враговете, но и на съюзниците. Тъжната реалност в момента е, че има немалко политици, които изпитват нетърпение към "ината" на украинската армия и общество.

Ситуацията на фронта и намаляващите ресурси, доведоха до появата на тенденцията украинската армия да има симптомите на руската болест: при недостиг на техника и боеприпаси, все повече се разчита на личния състав. Както руснаците казват: "не с желязо, а с месо". В същото време, явно украинските съюзници са доволни от това, повтаряйки мантрата: "Ние се възхищаваме на вашия героизъм". Героизъм, който е там на фронта и в окопите, но все по-рядко виждаме по телевизионния екран заради апатия.

Това, което част от съюзниците не разбират, е, че Украйна не може да воюва по руския начин заради коренно различния подход към народа си. Руската икономика е напълно неефективна: повечето от заетите са или обвързани с държавната бюрокрация, или създават работни места за себе си, плюс милиони мигранти. Градската творческа класа - двигателят на прогреса в редица страни - е враг номер едно за режима на Путин. Руската федерация без никакъв страх може да отнеме всякакво количество население за месомелачката на военните действия.

В Украйна ситуацията е противоположна. Страната е урбанизирана с развита средна класа и частно предприемачество, и извеждането на мъже за война само в икономически план води не само до загуба на данъци, но и до качествена деградация на икономиката, което не е така в Русия. Дори напротив, руската икономика отбеляза ръст през изминалата година заради военното производство.

Неслучайно Зеленски се противопоставя на идеята на Залужний за масова мобилизация. Въпреки че демографията е в основата на държавата, в Украйна няма политика за подкрепа на многодетните семейства и това се дължи на липсата на стратегическа визия и ресурси. Украйна през последното десетилетие живее в постоянна война и всички стратегии са свързани с оцеляването на страната и държавността.

Връщането на окупираните територии е трудна задача, но е в основата на украинската офанзива. Руските окупационни власти премахват всеки спомен за Украйна у местното население и тези територии все повече заприличват на руската провинция.

Надеждите на Запада, че Русия ще се разпадне, са безпочвени в близко бъдеще. Западните столици също така наивно и погрешно се надяват, че в Руската федерация е останала демократична опозиция. Причината за неразбирането на Руската федерация е погрешното възприемане на Русия като "объркана", но европейска държава. Москва ежедневно доказва, че подобно на своите съюзници Китай, Иран и Северна Корея, управлява общество, в което животът има смисъл единствено в смъртта и мъченичеството, прославяно от песни, плакати и олтари.

Все още политическият елит в ЕС не осъзнава, че въпросът за противопоставянето на Русия и помощта за Украйна не е военен, а екзистенциален. В същото време, военното разузнаване на редица държави - Дания е последният пример - съобщават, че тяхната разузнавателна информация и анализ водят до заключението, че по-широк конфликт може да се очаква в рамките на пет до осем години.

На фона на тези опасения и ситуацията на фронта в Украйна и все по-видимата милитаризация на Черноморието, какво се случва с нашите служби, които би трябвало да са основния стълб на отбрана? Разкриват се поредни шпиони като доказателство, че Руската федерация си има приятели не само на върха, но и в средните и ниски етажи; в израз на некадърност, ръководството на една от агенциите закупува ваучери за храна, които могат да осветлят служителите, защото са маркирани с името на агенцията; убийство на рекетьор и престъпник показва връзки с магистрати и шефове на силови структури; реформите така и не се случват заради политически невежество и пазарене. И това е само върхът на айсберга на проблемите, които трябва да се решават, но вместо това времето минава, а това, което Руската федерация умее много добре, е да използва времето.

Военната подкрепа за Украйна е още по-наложителна с всеки изминал ден. В този смисъл, българските оръжия са с още по-важна роля за украинската армия на фона на забавяне и намаляване на доставките от снаряди и ракети от западните съюзници. Данните не могат да бъдат споделяни публично в момента, но България има решаваща роля още от първия ден на втората инвазия на Руската федерация през февруари 2022 и тя продължава да е важна към днешна дата. В този контекст можем да очакваме засилване на руските опити за саботаж и агенциите ни за сигурност ще трябва да работят на пълен оборот, подготвени за всякакви сценарии.