Лумумба става първият премиер на Демократична република Конго след обявяването на независимостта от Белгия през 1960 г., след близо 75 години брутално колониално управление. Той е убит в провинция Катанга на 17 януари 1961 г. – акт, извършен с подкрепата на белгийското правителство, според заключенията на парламентарна комисия от 2001 г.

През 2011 г. синът на Лумумба подава наказателна жалба срещу 10 белгийски граждани, обвинявайки ги в съучастие в убийството на баща му. По-късно към иска се присъединяват и други членове на семейството.

Убийството на първия демократично избран министър-председател на Конго се превръща в един от ключовите моменти на Студената война. То затвърждава западното влияние в страната и според историци допринася за това Конго да не успее да се утвърди като напълно независима държава в следващите години. В смъртта си Лумумба се превръща в един от най-трайните символи на борбата на Африка срещу колониализма.

Обстоятелствата около неговото залавяне, изтезанията и убийството му са обект на множество книги и филми.

Според белгийската федерална прокуратура Давиньон е обвинен в „участие във военни престъпления, свързани с незаконно задържане или незаконно прехвърляне на лице, защитено от Женевските конвенции; лишаване на военнопленници или цивилно население от правото на справедлив и безпристрастен процес; както и в унизително и нечовешко отношение към Лумумба“.

По време на убийството той е бил стажант в отдела по африканските въпроси към белгийското външно министерство, работейки както в Белгия, така и в Конго. По-късно той се утвърждава като влиятелна фигура с тесни връзки в европейските енергийни и индустриални среди. Роден през 1932 г., Давиньон става началник на кабинета на външния министър Пол-Анри Спаак, а през 70-те и 80-те години е еврокомисар, отговарящ за вътрешния пазар и индустрията.

Семейството на първия демократично избран лидер на Конго определя решението на апелативния съд в Брюксел като „значима стъпка, която – макар и със закъснение – признава тежестта на решенията, довели до смъртта на Патрис Емери Лумумба“.

„Белгийската съдебна система най-сетне започва да се изправя пред собствената си отговорност за действия, извършени в името на колониалното управление. За нашето семейство това не е краят на дългата борба, а началото на търсенето на отговорност, което историята отдавна изисква“, посочват близките му.