Само за ФрогНюз: Говорят спасителките на Централен плаж Градина и техният шеф

Слънцето пече безмилостно, чадърите са наредени в дълги редици, а между тях – спасителите с бинокли и свирки следят неспокойното море. Но на Централния плаж Градина те не приличат на онези от филмите – униформите им са сини с бял надпис, свеж контраст на златния пясък и лазурната вода. Още отдалеч личи, че екипът е различен – млад, сплотен и готов да действа във всяка ситуация.

Зад тези униформи стоят хора с най-различни съдби и професии, които лятото заменят класната стая, ски пистата или болничния кабинет за спасителната кула.

Филип Атанасов, старши спасител на Централен плаж Градина

Филип е човекът, който държи отбора сплотен и дисциплиниран. От 18-годишен е спасител, а морето отдавна е част от живота му. Семейството му прекарва цялото лято на къмпинг в каравана, а през зимата той е инструктор по ски.

„На Кайт бара има много хора, особено уикенда. Винаги сме на крак, гледаме да се спазват правилата. На нашия плаж хората знаят, че трябва да ги спазват и се съобразяват, макар че точно преди 10 минути имах разправия: ‘Ма ти кой си да ми казваш докъде ще влизам.’ Аз съм старши спасител, естествено че ще му кажа. Човекът излезе с неприятни приказки, но ние сме свикнали. Българите нямат уважение към никой и нищо, защо да имат към нас. Това е нашата работа.

Ако спасителите си вършат работата и предотвратяват инциденти, би трябвало изобщо да няма такива. Въпросът е, че на някои плажове и спасителите не си вършат работата, но в повечето случаи туристите са си виновни. Търсим подход към всеки човек.

Понякога спасителките вършат перфектна работа в това отношение – ако отиде момиче и каже правилата, обикновено се съобразяват, ако е мъж – веднага става разправия. Но ние сме свикнали, не ни е проблем. От 10 спасители на нашия плаж, 5 са момичета. Подготвени са и се справят отлично – спортистки са, някои са се занимавали с лека атлетика.“

Трудно ли е да се привличат спасители?

„До голяма степен зависи от концесионера и водно-спасителната служба. Знаем, че и техните възможности не са неограничени. Всяка година на нашия плаж заплатите вървят нагоре, което е добре. За съжаление не на всички плажове е така.“

Надежда Атанасова – съпругата и колегата

Надежда и Филип са заедно не само в живота, но и на спасителния пост. Тя признава, че благодарение на него е станала спасителка. През зимата работи като учителка по физическо възпитание в частно училище в София.

„Покрай него станах спасител. Хората обикновено си мислят, че спасителите са като на почивка, но това не е така. Изморяващо е, постоянно си нащрек, гледаш децата, хората. Не можеш да седнеш на плажа и да си почиваш, не си на почивка, но си заслужава. Децата ни са тук, през цялото лято са на море, свободни са и това го няма никъде. Общо взето и заради тях сме тук. През останалото време сме в София, аз съм учителка по физкултура в частно училище. Кайт сърфистите на нашия плаж не ни пречат, напротив – когато флагът е червен, те могат да се движат навсякъде, което отказва туристите да влизат в морето.“

Пламена Раднева – младата учителка по литература

Пламена е на 23 години, но вече има четири сезона зад гърба си. Била е състезател по плуване, а днес преподава български език и литература. За нея спасителството е начин да обедини любовта си към водата с желанието да помага на хората.

„Настроението на плажа тази година беше страхотно. Заредихме се с много слънчеви лъчи. За първа година съм на този плаж, имам изкарани четири сезона. Равносметката от сезона – по-малко туристи, това се наблюдава и в големите черноморски градове.

Когато порастнах, реших, че уменията ми и липсата на страх от водата ще могат да бъдат полезни на някой друг. Когато станах на 17 изкарах спасителския курс, а на 18 години започнах да работя. Това е най-любимото ми нещо – да дойде лятото, да си дойда на поста и да прилагам наученото. Имам опит и в аквапарк в САЩ. Най-много тук ме привлече екипът – старшият спасител, който прави страхотна организация, и колегите ми, с които сме приятелски настроени и се чувстваме уверени да действаме във всякакви ситуации.

Искаме да покажем, че в България водното спасяване може да изглежда добре, организирано, а хората да се чувстват в безопасност. Надявам се младите колеги, които навлизат в професията, да се отнасят отговорно и с желание.“

Рая Генчева, спасителка

По професия Рая е преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и кинезитерапевт, но вече 10 години всяко лято работи на спасителния пост. Първоначално започва случайно – след покана от приятел на съпруга си, Филип. Преди това двамата работят в Кипър като спасители, а когато Филип става старши спасител на Централен плаж „Градина“, кани Рая да се присъедини и да работят заедно.

Още първото си лято на плажа Рая остава със сина си в палатка цели 69 дни, вписвайки началото на дългогодишната си отдаденост на морето и безопасността на плувците.

„Ако някой ми беше казал тогава, че ще изкарам 10 години като спасителка, щях да кажа, че няма как да стане. Синът ми сега е пълнолетен, израсна на плажовете. Заплащането и дългите часове на слънце не могат да бъдат мотивация сами по себе си, но морето и плажът те срещат с много хубави хора, завързват се градивни познанства. За тези 10 години досега е имало много малко инциденти. Най-тежкият беше с един човек, който вследствие на дългото шофиране му стана лошо. Влезе с детето си във водата и получи масивен инсулт. Извадихме го от водата, оказахме първа помощ и го качихме в линейката. Това са случаи, в които правиш всичко възможно и въпреки това не можеш да направиш повече. Пренебрегването на опасностите винаги може да коства живот.“

Под сините униформи с бял надпис на Филип, Надежда, Пламена и Рая се крие отдаденост, внимание и уважение към хората и морето – качество, което прави плажът по-безопасен и вдъхновяващ за всички. На Централен плаж Градина спасителството не е просто работа – това е общност от хора с различни съдби и професии, които лятото се събират на едно място, за да пазят живота край морето. Учители, спортисти, кинезитерапевти и инструктори показват, че водното спасяване може да бъде организирано и професионално и в България.

Констанца Илиева