Това означава, че българите остават активни на пазара на труда с близо три години по-малко спрямо средното европейско ниво. Показателят измерва очаквания брой години, през които човек на 15 и повече години се очаква да бъде част от работната сила, като се отчитат заетостта, безработицата и демографските фактори.
Най-голямото изоставане за България се вижда при мъжете. Страната е на последно място в ЕС по очаквана продължителност на трудовия живот при тях – 35,9 години. За сравнение, в Нидерландия мъжете се очаква да работят средно 45,9 години, а в Швеция и Дания – по 44,5 години.
При жените очакваната продължителност на трудовия живот в България също остава под нивата на водещите европейски държави, но страната не е сред последните в класацията. Най-кратък трудов живот при жените е отчетен в Италия – 28,4 години, Румъния – 29,1 години и Гърция – 31,8 години.
Северна Европа води класацията
Най-дълъг трудов живот в ЕС имат жителите на Нидерландия – 44 години. Следват Швеция с 43,4 години и Дания с 42,6 години. Над 40 години е показателят още в Естония, Ирландия, Германия и Финландия.
Разликите между отделните държави се обясняват с различията в нивата на заетост, участието на по-възрастните хора на пазара на труда, пенсионните модели и икономическите условия. В държавите от Северна Европа по-високата заетост сред хората в предпенсионна възраст допринася за значително по-дълъг трудов живот.
Данните на Евростат показват още, че през последните години трудовият живот в ЕС постепенно се удължава. През 2024 г. средната стойност за съюза е била 37,2 години, което е с 2,4 години повече спрямо десетилетие по-рано.
