3|
12114
|15.12.2014
НОВИНИ
Само във Фрог: Голготата на един главен секретар на агенция
След повече от три години ходене по мъките най-накрая полковник Валери Храбър Христов е възстановен на поста Главен секретар на изпълнителна агенция „Военни клубове и военнопочивно дело” – МО. Само преди двадесетина дни справедливостта възтържествува и той спечели в съда делата срещу своя корумпирана началничка.Но пак е пред уволнение.
„След близо 4 години съдебни дела и борба с връзките в съдебната система на г-ца Мария Димчева постигнах справедливост, в момента съм възстановен на длъжността "Главен секретар на Изпълнителната агенция на МО-Военни клубове и военно-почивно дело" с решение на Върховния админ. съд № 14088/26.11.14. Спечелих и другото наказателно дело, където бях "набедил" Димчева, като шеф на агенцията, и още 5 служители в агенцията за кражби и корупция, с решение на Върховен касационен съд от септември 2012г., Но въпреки доказаните злоупотреби на никого не бе потърсена отговорност”, пише полковник Валери Христов.
Но полковнишката голгота не свършва дотук. Ето какво пише той по-нататък. „Сега, след възстановяването ми като Гл. секретар от 28.11.14г., вместо да бъда "провъзгласен за почетен служител на МО” и на агенцията и да ми се даде възможност да "поразчистя авгиевите обори", съм на път отново да бъда "почетно уволнен" с няколко заплати. Защо? Защото си знам работата, знам как да се боря с корупцията и имам опасния опит как се изхвърля корумпирана Изпълнителна директорка - г-ца Димчева, който мога да приложа към следващия корумпиран . Въпросът е ако си чист човек, ако не сглобяваш "верен"екип с който възнамеряваш да крадеш за да си оправиш благосъстоянието, защо да ти пречи един опитен администратор - главен секретар”. Въпросът му е не само към сегашното ръководство на агенцията, но и към новия министър на отбраната.
Ето и обясненията на полковник Христов затова, защо е уволнен от Димчева. Той се спира на неща, които са доказани в съда. Ето какво пише той:
„Истинските причини за уволнението ми бяха: 1. Като Гл. секретар имах задължение да утвърждавам ведомостите за заплатите на служителите в централното управление на Агенцията и през м. 11.2010г., когато ми бе поднесена ведомостта за утвърждаване направих по- внимателна проверка при което установих повторение на две имена, т.е. получаване на две допълнителни заплати. Нахоках финансистката и я изпратих да коригира ведомостта, но реших да не я докладвам на Димчева, за да не я уволни, мислех че е случайна грешка. Оказа се че това е правено със знанието на Димчева, но не бях допуснат да направя ревизия на ведомостите; 2. Пак през м.11.2010г. дойде при мен служител който ме информира, че идва строителна фирма, която да ремонтира покрива на ЦВК-София и да им разреша да ползват гаража на ЦВК да си държат инструментите. Попитах служителя това гаранционно поддържане ли е, защото нямах информация за този ремонт и той потвърди. Така двама - трима работника работиха два-три дни, смениха няколко керемиди и след това забелязах че работниците сутрин се събират пред гаража на ЦВК и отиват да работят някъде във София. Така ги изтърпях до 06.12.10г., когато наредих на служителя, отговарящ за ЦВК, да намери шефа на фирмата и до другия ден да си изнесат багажа, за да може шофьорите на агенцията да ползват гаража-заваля сняг. На 6.12.10г. Димчева ми подписа атестацията с оценка че изпълнявам задълженията си над изискванията. Междувременно в централното управление се чу, че цената на ремонта на покрива била 50 000лв.,това коментирахме със зам. изп. директор Манолов и се чудехме дали е вярно, нямахме информация. Оказа се, че съм изгонил фирма ремонтирала(работила 2-3 дни) покрива на ЦВК за 42 000лв., по-късно във Военна прокуратура видях документите потвърждаващи цената, договор за 42хил.лв., панически изготвен протокол за приключен ремонт от 10.12.10г. Оказва се изгонил съм, без да знам, далавера за десетки хиляди. 3.В Агенцията беше подхвърлен анонимен сигнал, където се описваше тази кражба за 42 хил.лв, една друга сделка за изграждане на газово стопанство на ВПД Пампорово за 180 000лв. при условие че цената за същата дейност 10 месеца по-рано е била 3 пъти по-ниска, договорена от предния Гл. секретар- Сакаджийски . Този сигнал го обсъждахме с Манолов, а сигурно го е получила и Димчева, защото тайно от месец февруари 2011г. е започнала процедура за уволнението ми , като ме обвинява, че аз съм написал този анонимен сигнал, което логически свързва с предните две изброени от мен причини. Впоследствие във Военна прокуратура се видя, че аз не съм подписвал и не съм знаел за нито един от договорите, комисиите, заповедите и т.н., т.е. тези далавери са били старателно крити в касата на Димчева.."
И така сагата продължава!
В България има над 150 агенции, където главните секретари се назначават и уволняват от Изпълнителните директори, съгласно съответните устройствени правилници. Един главен секретар, ако заеме принципна позиция, винаги и лесно се намира повод и може да бъде отстранен, после се жалвай 4 години (в агенцията ВК и ВПД -МО през това време се смениха 4-ма Изп. директори). Получаваш обезщетение за неправомерно уволнение, което обаче се плаща от държавата, а не от виновния Изпълнителен директор, който през това време замита следите на злоупотребите и това трябва да се промени. Да се носи лична отговорност а не лична безнаказаност, както е сега. Трябва да се променят и устройствените правилници, както и положението главният секретар да се уволнява не от изпълнителния директор, както е сега, а от министъра -тогава ще има някаква защита и поне минимални условия за контрол над иначе безнаказаните злоупотреби от Изпълнителните директори.
Валери Храбър Христов е полковник от резерва с 38 г. служба в БА до 2008г., завършена като зам. началник на Главно оперативно управление на ГЩ на БА от 2002 г.- Той има с 1 г. и 2 месеца участие в мисията, като щабен офицер в щаба на ООН в Камбоджа-92/93 г., 2,5 години служба като началник на отдел "Оперативни анализи" в Командната група на Южното командване на НАТО в Неапол до м.8/2007г. и е първият реален началник на отдел от БА в действащо бойно командване на НАТО. През 2009 г. е поканен от зам. министрите на МО В. Радев и А. Ангелов за Главен секретар на ИА ВК ВПД на МО за да въведе в службата изп. директорка г-ца Димчева, което изпълнява успешно в продължение на 1,5 г. до 01.04.11г., когато е уволнен, за "допуснати слабости" в организацията на транспортното осигуряване и охранителната дейност, без нито едно произшествие, кражба или нанесена щета дори за 1 лв. на агенцията.
Но полковнишката голгота не свършва дотук. Ето какво пише той по-нататък. „Сега, след възстановяването ми като Гл. секретар от 28.11.14г., вместо да бъда "провъзгласен за почетен служител на МО” и на агенцията и да ми се даде възможност да "поразчистя авгиевите обори", съм на път отново да бъда "почетно уволнен" с няколко заплати. Защо? Защото си знам работата, знам как да се боря с корупцията и имам опасния опит как се изхвърля корумпирана Изпълнителна директорка - г-ца Димчева, който мога да приложа към следващия корумпиран . Въпросът е ако си чист човек, ако не сглобяваш "верен"екип с който възнамеряваш да крадеш за да си оправиш благосъстоянието, защо да ти пречи един опитен администратор - главен секретар”. Въпросът му е не само към сегашното ръководство на агенцията, но и към новия министър на отбраната.
Ето и обясненията на полковник Христов затова, защо е уволнен от Димчева. Той се спира на неща, които са доказани в съда. Ето какво пише той:
„Истинските причини за уволнението ми бяха: 1. Като Гл. секретар имах задължение да утвърждавам ведомостите за заплатите на служителите в централното управление на Агенцията и през м. 11.2010г., когато ми бе поднесена ведомостта за утвърждаване направих по- внимателна проверка при което установих повторение на две имена, т.е. получаване на две допълнителни заплати. Нахоках финансистката и я изпратих да коригира ведомостта, но реших да не я докладвам на Димчева, за да не я уволни, мислех че е случайна грешка. Оказа се че това е правено със знанието на Димчева, но не бях допуснат да направя ревизия на ведомостите; 2. Пак през м.11.2010г. дойде при мен служител който ме информира, че идва строителна фирма, която да ремонтира покрива на ЦВК-София и да им разреша да ползват гаража на ЦВК да си държат инструментите. Попитах служителя това гаранционно поддържане ли е, защото нямах информация за този ремонт и той потвърди. Така двама - трима работника работиха два-три дни, смениха няколко керемиди и след това забелязах че работниците сутрин се събират пред гаража на ЦВК и отиват да работят някъде във София. Така ги изтърпях до 06.12.10г., когато наредих на служителя, отговарящ за ЦВК, да намери шефа на фирмата и до другия ден да си изнесат багажа, за да може шофьорите на агенцията да ползват гаража-заваля сняг. На 6.12.10г. Димчева ми подписа атестацията с оценка че изпълнявам задълженията си над изискванията. Междувременно в централното управление се чу, че цената на ремонта на покрива била 50 000лв.,това коментирахме със зам. изп. директор Манолов и се чудехме дали е вярно, нямахме информация. Оказа се, че съм изгонил фирма ремонтирала(работила 2-3 дни) покрива на ЦВК за 42 000лв., по-късно във Военна прокуратура видях документите потвърждаващи цената, договор за 42хил.лв., панически изготвен протокол за приключен ремонт от 10.12.10г. Оказва се изгонил съм, без да знам, далавера за десетки хиляди. 3.В Агенцията беше подхвърлен анонимен сигнал, където се описваше тази кражба за 42 хил.лв, една друга сделка за изграждане на газово стопанство на ВПД Пампорово за 180 000лв. при условие че цената за същата дейност 10 месеца по-рано е била 3 пъти по-ниска, договорена от предния Гл. секретар- Сакаджийски . Този сигнал го обсъждахме с Манолов, а сигурно го е получила и Димчева, защото тайно от месец февруари 2011г. е започнала процедура за уволнението ми , като ме обвинява, че аз съм написал този анонимен сигнал, което логически свързва с предните две изброени от мен причини. Впоследствие във Военна прокуратура се видя, че аз не съм подписвал и не съм знаел за нито един от договорите, комисиите, заповедите и т.н., т.е. тези далавери са били старателно крити в касата на Димчева.."
И така сагата продължава!
В България има над 150 агенции, където главните секретари се назначават и уволняват от Изпълнителните директори, съгласно съответните устройствени правилници. Един главен секретар, ако заеме принципна позиция, винаги и лесно се намира повод и може да бъде отстранен, после се жалвай 4 години (в агенцията ВК и ВПД -МО през това време се смениха 4-ма Изп. директори). Получаваш обезщетение за неправомерно уволнение, което обаче се плаща от държавата, а не от виновния Изпълнителен директор, който през това време замита следите на злоупотребите и това трябва да се промени. Да се носи лична отговорност а не лична безнаказаност, както е сега. Трябва да се променят и устройствените правилници, както и положението главният секретар да се уволнява не от изпълнителния директор, както е сега, а от министъра -тогава ще има някаква защита и поне минимални условия за контрол над иначе безнаказаните злоупотреби от Изпълнителните директори.
Валери Храбър Христов е полковник от резерва с 38 г. служба в БА до 2008г., завършена като зам. началник на Главно оперативно управление на ГЩ на БА от 2002 г.- Той има с 1 г. и 2 месеца участие в мисията, като щабен офицер в щаба на ООН в Камбоджа-92/93 г., 2,5 години служба като началник на отдел "Оперативни анализи" в Командната група на Южното командване на НАТО в Неапол до м.8/2007г. и е първият реален началник на отдел от БА в действащо бойно командване на НАТО. През 2009 г. е поканен от зам. министрите на МО В. Радев и А. Ангелов за Главен секретар на ИА ВК ВПД на МО за да въведе в службата изп. директорка г-ца Димчева, което изпълнява успешно в продължение на 1,5 г. до 01.04.11г., когато е уволнен, за "допуснати слабости" в организацията на транспортното осигуряване и охранителната дейност, без нито едно произшествие, кражба или нанесена щета дори за 1 лв. на агенцията.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads