Само във Фрог: Въшки и бой между иракчани и афганистанци във ”Военна рампа”

До тримата пострадали така и не бяха допуснати журналистически екипи, да не би да разберат нещо повече за „организацията” на пребиваването в най-големия софийски център за бежанци.

След предишната публикация на „Фрог” нищо не се е променило. Само режимът за възпиране на журналисти е станал още по-строг. Принос за затягане на цензурата има новоназначеният заместник-председател на ДАБ Даниел Инджиев, дългогодишен шеф на дирекция в агенцията.

Проблемите остават: мръсотия, течове на мръсна и на питейна вода, които ще глътнат повече от половината от бюджета на центъра, безделие и побои зад оградата, охранявана от жандармерия. Заради занемарената лична и колективна хигиена броят на кожно-венерическите заболявания расте. Има случаи на краста, сифилис и на други кожни болести. Деца и възрастни си обменят няколко породи въшки. Тези данни също са държавна тайна според Даниел Инджиев.

Нужни са средства за спешен ремонт на продънената водоснабдителна инсталация, но подобни средства „не били планирани”. Планиран е обаче ремонт на физкултурния салон, в който от трета година никой не стъпва. Бежанците от Сирия, Ирак и Афганистан кой знае защо не си падат по спорта. Предпочитат кафето, цигарите, ракийката и хашиша. Но ремонтът на физкултурния салон тече с пълна пара, защото имало средства и комисиони, които спешно трябвало да бъдат усвоени.

Гостите от ЕС, пристигнали да инспектират ДАБ, досега са водени в празния център „Враждебна”, затворен уж заради икономии на средства. Безлюдните жилищни помещения са почистени, заключени и се отварят само пред гости, които се интересуват от особеностите на прословутото българско гостоприемство. С надеждата от ЕС да пратят пари за последните 500-600 бежанци, които чакат документите си, преди да духнат на запад.

Все повече служители от ДАБ напускат заради обидно ниските заплати, рисковете от заболяване или агресия от страна на пийнали, дрогирани или просто фрустрирани бежанци. Към недовоството им се прибави и новата заплаха от болестта Cutaneous leishmaniasis или лайшманиоза, причинена от паразит, който отравя кръвта и е пренасян от пясъчни мухи. Болестта предизвиква ужасни рани и тежки форми на кожни възпаления.
 
Лайшманиозата е разпространена в Сирия от векове и преди време е била известна като „злото от Алепо”. Гражданската война води до сериозно нарастване на случаите, а стотици хиляди от засегнатите живеят в бежанските лагери. Подобна ситуация се заражда в Либия и Йемен.

„В тези конфликтни зони наблюдаваме различни болести, включително лайшманиоза. Нужно е да ограничим разпространението им или рискуване нова епидемия като тази от ебола в Западна Африка през 2014 г.”, заявява Питър Хойез от Националния институт за тропически лекарства в САЩ, който е специален научен посланик в Близкия изток.

Случаите на лайшманиоза са се удвоили от 23 000 преди началото на войната през 2011 до 41 000 през 2013 г. Съседните страни, в които мигрират милиони бежанци, също отчитат нарастване на заразените с опасната инфекция. В Ливан случаите са 1 033 през 2013 г. при общо 6 в предишните 12 години. Стотици са болните в Турция и Йордания. В Йемен всяка година има увеличение с нови 10 000 случая на лайшманиоза.