Съпругата на Сакскобургготски има рожден ден

По повод на рожденият й ден експремиерът е публикувал материал за нея в личния си сайт. От него става ясно, че доня Маргарита може да бъде забелязана да пътува с градския транспорт сигурно по-често, отколкото да се появява на светски събития, и че страни от политическата суматоха.

„Винаги съм се чувствала като жена на мъжа ми. Водила съм нормален живот като всички останали. Животът ми не е бил такъв, какъвто хората си го представят за една царица. Била съм обикновена жена, домакиня, съпруга и майка“, казва тя в едно от малкото си интервюта за българските медии.

Научаваме и как се пламва искрата помежду им. Двамата – Маргарита и Симеон, се срещат случайно за пръв път през 1958 г. в нощта на празника на Сан Хуан в мадридския клуб „Пуерта де Иеро”. „На практика това беше единственият танц, който танцувах в Пуерта де Иеро, защото това място не ми харесваше много. Когато я видях, тя изглеждаше някак много тъжна и изящна и я поканих на танц. И тя танцува с мен! Беше изключително красива, грациозна и одухотворена. Казах й, че отивам във военна академия в Съединените щати. И тя ми отговори: Виж ти, аз пък ще ходя там през декември на гости на една приятелка”, разказва след години Цар Симеон ІІ.

Двамата не успяват да се срещнат в Америка, защото доня Маргарита заминава за Япония. Успяват да се видят отново една година по-късно в Мадрид.

Доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела е родена през 1935 г. Дъщеря е на Мануел Гомес-Асебо и Модет, втори син на Маркиз де Кортина, и на Мерседес Сехуела и Фернандес. Баща й е държавен съветник и адвокат на търговски и банкови дружества. Когато започва Гражданската война, комунистите арестуват родителите й след три месеца в затвора ги екзекутират. Близкият приятел на баща им Маркиз де Каса Писаро се грижи за малката Маргарита и по-големия й брат Хосе-Луис до май 1937 г. После, в края на лятото, пристигат при баба си доня Маргарита Модет и остават при нея до 1940 г. След смъртта й заживяват при чичо им Хуан Гомес-Асебо, Маркиз де Сурхена – техен настойник, а след неговата кончина отиват при другия си чичо Маркиз де Делейтоса. През есента на 1950 г. Маргарита постъпва в Колежа „Свето сърце” в Брюксел. Навършвайки пълнолетие, се завръща в Мадрид и заживява в свой собствен дом. Пътува много – в Латинска и Северна Америка, в Средния и Далечния изток. Знае 5 езика, а вече и шести – българския, продължавайки традицията, започната от свекърва й Царицата-майка Иоанна.

След решението им да се оженят младият български цар и избраницата му преминават през същите религиозни пречки, както и бащата и дядото на Симеон – покойните царе Борис ІІІ и Фердиданд І. Маргарита е католичка и Римската църква поставя изискване – некатолическата страна да обещае писмено, че децата от този брак ще бъдат кръстени католици. Симеон не би могъл приеме това, без да наруши Търновската конституция. Следват месеци на трудности и дипломатически ходове. Н.В. Симеон ІІ посещава два пъти Ватикана. Приет е от Папа Йоан ХХІІІ, когото наричат „Българския папа“ заради десетгодишната му мисия в Родината. Светият отец, някогашният монсеньор Ронкали, пази топли чувства към Царското семейство и има основна заслуга за преодоляването спънките пред брака между Цар Борис ІІІ и Царица Иоанна.
През май 1961 г. е обявен годежът на Хуан Карлос Бурбонски и София Гръцка, която е православна. В същото време в Рим все още заседава Вторият ватикански събор, чиято цел е подобряване отношенията между Католическата и Православната църква. Обстоятелствата помагат за благоприятното развитие на събитията.

На 14 януари 1962 г. отец Албендеа, изповедник на белгийския крал, извършва първата от трите сватбени церемонии. Втората церемония е на 20 януари в Лозана, където пред кмета на града сключват граждански брак. На следващия ден красивата църква във Вевей е препълнена с народ. За щастливото събитие са поканени роднини, както и българи от четирите посоки на света. Благославянето на брака извършва митрополит Андрей в съслужение с руския архиепископ на Швейцария. „Много е сложно да разтрогнеш три брака – почти невъзможно”, шегува се Царица Маргарита.

Царицата възпитава строго и с всеотдайност петте деца на Царското семейство. Наскоро Княз Кирил Преславски си припомня: „Имахме щастието, че майка ми караше ски заедно с нас. Тогава за нас положението беше караш ски или… караш ски. Каквото и да беше времето – лошо, хубаво, карахме ски от 8 сутринта до 5 след обед. Нямахме оправдание за измъкване. Тогава смятах, че е прекалено, но сега съм й благодарен”.